Читать «Диамантен меч, дървен меч» онлайн - страница 3

- Ох! - дисциплинираният Трош тутакси отвори очи и се втренчи в чепика на челото си. - Извинете, г'син Кицум... Вече съм буден, г'син Кицум, ей сегичка ставам...

- А да ви помогна да се изходите, г'син Кицум? - с изкусно подправен глас продължи Ахата, вече склонила глава над казаните.

- Кой дръвник... Пфу, Ахата, котко разгонена, пак ли ти! Все ти се връзвам на щуротиите!...

Момичето се изкикоти.

Докато господин Онфим, братчетата-акробатчета и останалите обитатели на двата циркови фургона още спяха, тя можеше да си го позволи. Ала станеха ли, по плътта на дъщерята на племето Дану щяха да заплющят камшици и заклинания. Ако посмееше да не слуша.

Ахата още повече преви гръб.

„Пясък и ледена вода. Търкай и лъскай, колкото си искаш загорелите мазни казани..."

Колкото и да не й вървеше на трупата, господин Онфим Първи и измекярите му Тук и Ток обичаха да похапват, без да се лишават от нищо.

Но пък, господарят после често вземаше камшика и лично премахваше излишните тлъстини от скимтящите братчета.

- Здрасти, Трош.

- Хм...такова.. Здрасти, Ахатка - момъкът се изчерви и стана мургав като изпечен на слънце дивак-рибояд от южните острови.

Това бе смешна работа - юнакът на всеки панаир бе пробутван на някоя търговка, а понякога и на скучаеща господарка или даже аристократка, пък пред Ахата се притесняваше и срамуваше. Изглежда остроухото, чернокосо момиче Дану, тази нечовешка твар - която бе мерзка и нечиста според богословите от имперска столица Мелиин - навеки бе пленила простодушието сърце на Трош.

- Донесъл си вода. Благодаря ти.

И продължи да търка. Не бе кой знае каква радост да започваш деня с чистене на казаните, едно наистина гнусно занимание, но нямаше какво да се прави. Никой не знаеше какво точно може да изкара извън нерви господин Онфим Първи. Понякога се случваше да не обърне никакво внимание на мръсните съдове, а друг път избухваше истерично именно заради тях и всичко свършваше с побои.

Трош понечи да отвърне, но пак се притесни, затова само махна с ръка и промърмори:

- Амчи аз... всякогаж...

- Ей вие! Отворихте ли гуреливите си зъркели, мързеливи плъхове такива? - кресна от капрата Нодлик, който втората половина от нощта бе кочияш. Той и Евелина се водеха истински жонгльори, не пехливани като Трош. Двамата непрекъснато се дърлеха, изневеряваха си един на друг, караха се и се биеха. Станеше ли дума за подиграване и обиждане на Ахата обаче, веднага се помиряваха.

- Колко път изминахме, Нодлик? Хайде, хвърляй юздите, сварил съм чай - отзова се Кицум. - Студеният друм вледенява душата, време е да се постоплиш!

Ахата изобщо не разбираше как е възможно клоунът да се държи еднакво с всички - и с нея и Трош, и с Нодлик и Евелина, които най-много от всичко обичаха да тормозят момичето Дану.

- Чай? „Чай" ли каза, Кицум, най-велики от всички смешници? -провикна се Нодлик. - Я ми прати онази проскубана котка! Ахата! Шавай, гадино, че ще се ядосаме!