Читать «Диамантен меч, дървен меч» онлайн - страница 6

Църквата милостиво позволи на джуджетата да излязат от дълбините на земята, където ги бе прокудила, и сега даже търгува с тях. Разреши на орките, тролите и таласъмите да се наемат за извършване на най-черната и изтощителна работа. Прие на имперските тържища мрачните кервани на коболдите.

Богуомразните Дану и елфическите изроди обаче обяви извън закона. Наред с все още съпротивляващите се хеди, хури и гариди. Срещу тези полуразумни твари, които надали проумяват какво става в света, с тези убийци и диви кръвопийци, навремето воювахме безпощадно и самите ние -Дану, предишните горски господари..."

Ръцете на Ахата през цялото време не спираха да търкат и лъскат казана, сякаш нямаха връзка с главата й.

- Привърши ли, ма? - Евелина придирчиво разгледа полираната до немислим блясък стомана. - Ей сега ще видим, че изобщо нищо не си направила, мързелива сг...

- Ехей! Първият фургон! Глухи ли сте, ваш'та кожа еретична! -внезапно закрещяха отзад.

Ахата вдигна лице.

Огромният фургон на господин Онфим се теглеше от шест коня. На капрата се кандилкаше Еремий Змиевластника. Всъщност, в момента не седеше кротко, а нодрипваше и размахваше ръце.

- Ей, предните! Помолихте ли се вече? Господарят пита! Я чуйте к'во! Господин Онфим иска да види данката. Веднага!

- Помолихме се, помолихме се - избуча Нодлик.

В мътния поглед на Кицум момичето Дану усети нещо подобно на съчувствие.

Собственикът на бродещия цирк за беля се беше събудил твърде рано. Обикновено докато пътуваха, той къртеше като мечка през зимата. Надигаше се не по-рано от пладне. Казваше си молитвата. И се заемаше с всекидневната си работа. Гледаше да създава неприятности на всички артисти, дори на подмаз-ващите се братчета-акробатчета. Само Смърт-девата, която ентусиазирано топлеше леглото на господаря, се чувстваше сравнително безопасно.

Да бъдеш изхвърлен от фургона посред Суболишката пустош, с черните облаци на Гибелния порой зад гърба си, означаваше сигурна смърт. А господин Онфим и без друго бе ядосан до безкрай, че му се наложи да даде четвърт от сезонната печалба на острагския магьосник за заклинание за неуморност на конете.

Момичето Дану скочи от фургона като невестулка. Движенията й бяха плавни, напоени с нечовешка гъвкавина. Тя сякаш не тичаше, а течеше като поточе.

Трош се обърна подире й, въздъхна и примлясна с устни.

- Сега ще й дадат да разбере на тая кучка! - злобно се изхи-ли Евелина и изведнъж се намръщи. - Ама... Какво излезе, че останахме без закуска ли?

- Ще го преживееш - подхвърли невъзмутимо Кицум. Странно, той не бързаше да надигне шишето. Или запасите му наистина бяха свършили, или смешникът бе сънувал ненавиждащия пияниците свети Сухоуст.

Евелина се нацупи, но премълча. Веднъж тя и Нодлик опитаха да пребият клоуна, докато спи... Жонгльорът остана цяла седмица на легло, а Евелина се охарчи за услугите на разкрасяваща чародейка, която й оправи загубилото симетрия лице. Оттогава не смееха да се закачат с Кицум.