Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 49

Кенеди надрънка няколко банални лъжи как всичко е наред и абсолютно нищо не се е случвало.

— Господ знае, че ти съчувствам — каза Изи мрачно. — Играта на „Забавни факти“ с Хейли и Ричард беше най-интересното в гостуването ми досега. И ме размазаха. Чувала ли си някога за Франки Кокоза?

— Не — отговори Кенеди. — Изи, трябва да вървя. Някой тъкмо влезе.

— Добре. Какво е това ехо? Звучи сякаш си в тоалетната. А ако си там и някой тъкмо е влязъл, можеш да го съдиш.

— Аз съм… в коридора.

Внезапно Кенеди осъзна, че утрешните вестници щяха да са пълни с репортажи за жестокото самоубийство в Райгейт Хаус и Изи със сигурност щеше да научи за него. Затова тя промени решението си, заговори откровено и й разказа редактирана версия на скорошните събития. Обясни й само, че някой е умрял.

— Пред теб? — учуди се Изи. — Някой е умрял точно пред теб? Не загрявам.

— Беше… трудно е да се обясни, Изи. Но съм добре. Съвсем. Той се самоуби.

— Какво?

— Самоуби се. Човекът, проникнал в склада на музея. Заловихме го, но той се самоуби.

— Мили боже!

Дългата тишина от другата страна на линията показа колко учудена е Изи. Мълчанието не беше типично за нея.

— И всичко свърши? — накрая попита тя.

— Тази част свърши.

— Значи е безопасно да си събера багажа и…

— Не, не е. Дай ми още няколко дни.

— Сериозно ли?

— Сериозно.

— Не мога да издържа повече от два дни. Проклетата вещица Каролин ме гледа мръсно всеки път, когато изтърся лоша дума.

— Добре.

— А знаеш колко лоши думи използвам.

— Добре, Изи.

— Не, бебчо. Не е добре. Никак. Казваш ми, че си добре, но не звучиш така, а и знам как премълчаваш проблемите си. Платих доста, за да го разбера. Само кажи и веднага идвам.

— Не, Изи. Остани там, където си. Ще ти звънна утре.

— Добре, добре. Хедър?

— Да?

— Обади ми се утре.

— Ще се обадя.

— Обещай.

— Обещавам.

— Знаеш ли, някои хора смятат мръсните разговори по телефона за полезни. Ако се нуждаеш от професионалните ми услуги…

— О, за бога! До утре, Изи.

Кенеди затвори, още по-неспокойна и изнервена от преди. Изи й липсваше. Все още негодуваше срещу нея, но и се страхуваше за приятелката си. Не искаше да я види никога вече, но копнееше да са заедно в момента.

А после идваше Племето на Юда, което все още й се струваше пълно безумие. Нямаше никакво обяснение.

Най-сетне лекарите и сестрите приключиха с подлудяващите си грижи и неохотно се съгласиха да изпишат Кенеди на нейна отговорност.

Преди да си тръгне, тя разпита за останалите. Гасан и Торндайк бяха в безсъзнание. Единият бе стабилен, а за другия нямаше да има новини преди следващата сутрин. Ръш беше изписан преди няколко часа.

Но не бе отишъл далеч. Чакаше Кенеди на улицата до входа, облегнат на табелата, която й показа, че се намира в университетската болница на улица „Юстън“. Дори не се беше сетила да попита, а ако някой й бе казал, явно не го беше разбрала.

Ръш изглеждаше измъчен и изтощен от умора. Дясната страна на лицето му бе подута, а очите му — почти затворени.

— Искам да поговорим за това — каза той.

— Тази вечер ли? — учуди се Кенеди.

— Да.

— Не може ли да почака?