Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 47

Ръш, по чудо все още готов за битка, го срита в краката. Ударът беше лек, но Уелс се препъна и му бе нужна секунда, за да се съвземе, която бе достатъчна за Кенеди да протегне лявата си ръка и да разбие стъклото на алармата. Звукът от счупеното стъкло едва се чу. Изщракването на всички ключалки в стаята беше много по-силно.

Уелс притисна Кенеди към стената с цялата тежест на тялото си и я ритна в краката. Тя падна, но в същия миг металните капаци на прозорците се спуснаха надолу и закриха светлината.

— Заключване за тревога — изохка Кенеди.

Тя лежеше по корем, притисната болезнено към стената и пода. Коляното на Уелс бе на кръста й, тялото му покриваше нейното, за да й попречи да направи движение. Той поднесе ножа към гърлото й и тя усети парването, когато острието поряза кожата и кръвта се стече към гърдите й.

— Няма изход, Алекс. Каквото и да ни направиш, няма да се измъкнеш.

Мъжът се наведе и лицето му почти се допря до нейното. Ококорените му очи, чието странно изражение тя не можеше да разгадае, се вторачиха в нейните. Червеният прилив в тях заплашваше да се разлее по бузите му.

— Средното време за реакция е дванайсет минути — изстена Кенеди, като потисна желанието си да се отдръпне от острието, сякаш Уелс беше котка и движението й може да събуди хищническите му инстинкти, толкова силни, че разсъдъкът му не е в състояние да ги преодолее.

Ръш все още беше на пода, свит на топка заради наранените си слабини. Емил Гасан бе отпуснат на стола си, притиснал ръце към гърдите си, като че ли се молеше. Торндайк стоеше замръзнал до стената и наблюдаваше сцената, а долната му устна висеше и потръпваше от страх и учудване.

— И още нещо — продължи Кенеди измъчено, като се опитваше да си поеме дъх. — Между теб и улицата има шест или седем врати. Бива ли те с ключалките?

Невъзможно бе да разбереш какво става зад зловещите кървясали очи. Уелс не проговори и острието от гърлото на Кенеди не помръдна. Но лицето му доби замислено изражение.

Ръш заговори за първи път зад тях. Кенеди не посмя да се обърне, за да види какво прави младежът и дали е успял да се надигне. Гласът му беше тих и трепереше.

— Алекс, чуй ме — каза той. — Това, което си направил досега, е само влизане с взлом. И може би кражба. Вероятно дори няма да влезеш в затвора. Но ако професор Гасан умре, това е убийство. Трябва да спреш. Предай се. Не бъди глупав. На никого не му пука, че си гепил някаква шибана книга.

Отвън се чуха стъпки и някой почука на вратата — отначало колебливо, после по-силно. След секунда се чу чукане по една от другите врати. Стаята бе обградена, а полицията пристигаше.

Уелс очевидно обмисляше положението си. Той въздъхна тежко, но лявата му ръка се напрегна. Острието потъна малко по-дълбоко в плътта на Кенеди. Тя потръпна и се скова.

— Кълна се в Господ — отчаяно извика Ръш, — няма да влезеш в затвора!