Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 46

Уелс се намръщи бавно. Очевидно догадката й бе погрешна. Ставаше дума само за книгата. Но той все още слушаше.

Искаш да си наясно какво сме узнали, помисли си Кенеди. Искаш да си напълно сигурен, че не знаем нищо, преди да ни очистиш. Или пък държиш да разбереш кого освен нас трябва да очистиш. И може би ще те забавим малко, ако решиш, че списъкът е прекалено дълъг.

— На този етап — продължи тя, като бутна стола си назад и се изправи — започнах да искам услуги. От хора, които познавах в полицията. Учени. Приятели от разузнавателните служби. Споделих данните с тях и им разказах цялата история. Името ти. Името на Силвър. Заглавието на книгата и предположенията ми относно истинската ти самоличност.

Гасан ахна и се вторачи в нея ужасено.

— Хедър — притеснено протестира той, — уговорихме се за пълна дискретност.

— Да — съгласи се тя. — От твоя страна.

Вече заобикаляше масата, а Уелс въртеше глава, за да я държи под око.

— Нямате представа кои сме — каза той.

Гласът му се промени. Смирението изчезна, в тона му се долавяше нещо съвсем различно.

— Знам обаче — отвърна Кенеди, която още се движеше към края на масата и не гледаше към вратата, макар да бе точно пред нея, — че ти и Марк Силвър не смятате извършеното от вас за престъпление и не изпитвате вина заради него. Дори ако ви се беше наложило да убиете, както сте очаквали, щяхте да сте готови за…

Не можа да стигне по-далеч. Уелс видя накъде се беше отправила или пък просто предположи, че нещо не е наред. Застана на пътя й и внезапно в ръцете му се озоваха два ножа.

Вторият шок беше също така болезнен като първия. Кенеди познаваше ножовете сика. Зловещите им асиметрични оръжия се появяваха в кошмарите й.

— Торндайк! — изкрещя тя. — Направи го!

Думите й не означаваха нищо, а само целяха да разсеят убиеца.

Торндайк се надигна ужасен, а професор Гасан, запазил спокойствие, се хвърли към телефона.

Ръш се втурна към Уелс и бързината на рефлексите му спаси Кенеди от смъртта. Той се хвърли върху него изотзад и се опита да прикове ръцете му отстрани на тялото. За момент успя, но Уелс сви колене, измъкна се от хватката му и замахна назад и нагоре с лявата си ръка. Лакътят му удари слабините на Ръш и той се срина в агония. Уелс скочи и този път халоса младежа в лицето с кошмарна сила.

Гасан вече държеше слушалката до ухото си, а ръката му бе върху бутона. Тъкмо когато натисна единица, за да получи външна линия, дясната ръка на Уелс се изпъна и ножът се заби в гърдите на професора. Той се свлече на стола си, ококорил очи, размахвайки ръце объркано.

Кенеди се хвърли напред, преди Уелс да възстанови равновесието си, и се вкопчи с него. Не беше истинско нападение, повече приличаше на прегръдка. Надяваше се да прикове ръцете му към тялото, както бе опитал Ръш, и да му попречи да използва втория нож.

Той се затърчи и тя усети заплашителната му сила. Не можеше да задържи хватката си. Лявата ръка на Уелс се освободи и той тръшна Кенеди в стената. Но бяха толкова близо един до друг, че му бе трудно да използва ножа. Той отстъпи назад.