Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 36

И наблюдателят й сигурно имаше крила, защото от покрива нямаше друг изход.

9.

Партридж я чакаше пред главния вход, на Райгейт Хаус, когато Кенеди пристигна там на следващата сутрин. Най-малкият фас, който някога беше виждала, бе заклещен между показалеца и средния му пръст. Придружаваха го двама души, които се мъчеха да се отдръпнат от дима на цигарата му: срамежлив, леко странен младеж и сериозна жена с очила. И двамата бяха в началото на двайсетте и облечени в най-хубавите си дрехи. Самият Партридж носеше вехто дънково сако върху бяла тениска и тъмносин панталон с безброй джобове. Той пое ръката на Кенеди и я поздрави със старомодна учтивост. После представи придружителите си.

— Катлийн Стърди и Уилям Прайс от инженерния факултет на университет „Суонзи“.

Младежите стояха до здрава стоманена кутия с редица дръжки, завинтени на двете й страни, и подпори от стиропор, прикрепени във всеки ъгъл.

— Това ли е „Келвин“? — попита Кенеди.

— Това е само сканиращата глава — отговори Партридж. — Има и много други съставни части. Намират се във вана, паркиран на три пресечки оттук. Господи, мразя този град.

— Но това те прави още по-голям герой, Джон — отбеляза Кенеди усмихнато и се завъртя към младежите. — Предполагам, че вие двамата сте операторите. Благодаря ви, че отделихте време за това.

— Всъщност още сме студенти. Учим за магистратура — отговори Катлийн.

Гласът й имаше лек уелски акцент, толкова деликатен и музикален, че звучеше, сякаш рецитираше поема.

— Но сме квалифицирани да използваме микроскопа. И двамата готвим тези по физическа микроскопия.

— А пък университетът не се съгласи да ни отпусне никого от преподавателите — добави Партридж. — И Уилям и Кати мило се съгласиха да дойдат в Задимения град и да ти помогнат. Ти ще им платиш пътя и скромна дневна надница.

— Разбира се — потвърди Кенеди. — Благодаря и на двама ви. Наистина. Това е чудесно.

Не смяташе, че Емил Гасан ще възрази срещу допълнителните разноски, но ако го направеше, тя щеше да плати от сумата, която вече беше получила.

— Да влизаме — предложи. — Ще се погрижа да ви донеса кафе, а после ще ви обясня от какво се нуждая.

— Можем да пропуснем кафето — каза Партридж, а двамата студенти вдигнаха стоманената кутия и я понесоха като носачи на ковчег, — и да се заемем направо с работата.

Но не можеха да направят това, без да обяснят на Гасан, а той се притесни отново, когато осъзна с какво се съгласява.

— Сигурни ли сме, че това е легално, Хедър? — попита професорът, като я дръпна настрани. — Струва ми се, че може да възникнат въпроси за свободата на информация и правото на поверителност.

— Това са твоите помещения — обясни тя. — Просто ще ги проверим за следи от неразрешен достъп. Не приемаме, че е станало престъпление, а само незаконно влизане. Ще огледаме стая 37 и ще разберем какво е станало там. После, щом пипнем заподозрения, ще разполагаме с амуниции. Това е професионална работа, Емил. Той няма да се предаде, ще лъже докрай. Ако искаш да научиш какво се е случило в онази нощ, ще трябва да знаеш по-голямата част от отговора, преди да зададеш въпроса.