Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 34

— Която е?

— Да разбера какво точно са направили.

Професорът разтърка челото си, сякаш го мъчеше главоболие. Очевидно новината, че взломът може да е бил вътрешна работа, не го зарадва. Той премести очи от едната папка към другата, после обратно към първата.

— Неприятно ми е да ти посочвам грешката, Хедър — най-после каза той, — но Марк Силвър вече бе мъртъв, когато стана взломът. Грешиш.

— Може би — допусна тя. — Дай ми отчета кой кога е напуснал службата в онзи ден и ще узнаем. Защото, ако съм права, двамата са излезли по едно и също време на нощта в…

Мобилният телефон на Кенеди изсвири кратка джазова мелодия — входящо съобщение, а не обаждане — и тя спря за миг, за да го прегледа. Беше от Джон Партридж и новината бе добра. От „Суонзи“ се бяха съгласили. Микроскоп „Келвин“ плюс оператор. Само за един ден. Утре.

Тя взе папките от ръцете на Гасан.

— Не е нужно да ми вярваш — каза тя. — Просто ме остави да проверя. Ще знаем повече утре. Защото тогава ще можем да отидем там, където те са били. Да видим какво са гледали и докосвали. Да открием какво са взели, ако въобще са откраднали нещо.

Професорът я изгледа скептично, сякаш тъкмо се бе опитала да му продаде таймшеър.

— И как ще направим това? С вълшебство?

— Нещо такова — отговори Кенеди.

8.

— Изи и Хедър не са тук в момента, но ако искате, оставете съобщение след сигнала. Ще ви звъннем.

Никой не бе оставил съобщение. Червената лампичка на телефонния секретар не светеше. Кенеди бе натиснала бутона само за да чуе гласа на Изи. Апартаментът бе ужасно празен без нея.

Тя влезе от всекидневната в спалнята, после се върна в коридора. Имаше чувството, че никъде не е желана.

Още от седемгодишна, когато научи какво представляват циганите, Кенеди си фантазираше как зарязва всичко освен дрехите на гърба си и тръгва да скита по друмищата. Когато беше в лошо настроение, стаите й приличаха на затвори. Сега това чувство я обзе по-силно от когато и да било преди.

Тя извади мобилния си и се вторачи в него, сякаш очакваше да звънне или го предизвикваше да го направи. Не звънна, но Кенеди видя друго съобщение, което не бе забелязала, когато прочете онова от Партридж. Беше от Ралф Прентис.

Може да имам нещо за порезните ти рани. В момента проверявам. Вероятно ще се свържа с теб утре.

Тя извика номера на Изи, поколеба се с пръст над бутона известно време, но накрая прибра телефона в джоба си.

Вечерта й беше отегчителна. Опита се да гледа телевизия, да чете и да разтреби апартамента. Мозъкът й отказваше да се съсредоточи. Вечеря размразена лазаня и две чисти уискита, после се просна на леглото с дрехите и се вторачи в тавана. Все още не бе осмислила откачените събития от предишната вечер. Приликата между облеклото на крадеца в Райгейт Хаус и собствения й нападател бе поразителна. Черното си е черно, но моделът на маската беше същият като на онази, която бе държала в ръка след нападението срещу Изи и нея.

Налагаше се да приеме, че някой иска да спре разследването й, и то в момент, когато тя още нямаше представа какво бе станало. При това го иска достатъчно силно, за да я убие. Тази мисъл я накара да потъне в неприятни спомени. Навремето се бе натъкнала на хора, които бяха готови с лекота да убият заради книга. И наистина не искаше да ги среща отново.