Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 35

Жегата беше потискаща. Кенеди се върна във всекидневната и си приготви още едно питие, после седна до отворения прозорец, за да усети ветреца. Плътни облаци закриваха луната, но в небето се виждаха няколко звезди. Тя си представи, че гледа оттам към земята — психологическа техника, препоръчана й от психиатър след инцидента, който й бе струвал разрешителното за оръжие. Упражнението бе предназначено да те накара да се отпуснеш и да разгледаш проблемите си от друга гледна точка. Кенеди го намираше безполезно в това отношение, но пък й осигуряваше приятно усещане за безтегловност.

Докато седеше там и се опитваше да се изгуби в незначителни мисли, за да пропъди страшните, облаците се отдръпнаха театрално от луната. На внезапната светлина Кенеди видя как на отсрещния покрив нещо помръдна. Беше само за секунда. Вероятно котка или боклук, достатъчно лек, за да бъде вдигнат от вятъра. Но пък се движеше срещу вятъра.

Тя небрежно отпи от чашата, остави я настрани и се отдръпна от прозореца. Излезе от стаята и влезе в коридора, който вървеше по протежението на апартамента. Веднага след като се оказа скрита от прицела на човека на отсрещния покрив, се втурна надолу по стълбите, взимайки ги по три наведнъж и стигна до уличната врата след по-малко от двайсет секунди.

После забави ход и тръгна по улицата с небрежна крачка, навела глава. Разчиташе, че тъмнината ще я прикрие. Зави зад ъгъла, бързо пресече и влезе в малката уличка зад отсрещните кооперации. Сградата, която се намираше точно срещу тази на Изи, беше жилищна. Кенеди извади късмет: двама тийнейджъри — момче и момиче — излязоха от задната врата и момичето я задържа учтиво за нея.

Тя намери стълбите и ги изкачи бързо, но тихо. На върха имаше авариен изход към покрива. В удобна близост до вратата, Кенеди видя ниша с пожарогасител. Беше достатъчно малък, но тежък, за да се превърне в сравнително добро оръжие. Грабна го и отвори вратата. И откри, че гледа в погрешната посока. Вратата се отваряше към задната част на сградата вместо към предната. В ехото от затръшването на вратата се чуха други звуци — шумолене на камъчета, което замря бързо.

Кенеди изтича на покрива и заобиколи корпуса, в който бе разположена противопожарната врата. Вече нищо не пречеше на гледката й, но не видя никого или нищо, което не би трябвало да е там.

Все още възбудена и изпълнена с подозрения, тя обиколи покрива и се вторачи в прозорците на апартамента на Изи. Празната й чаша си стоеше на перваза. Кенеди започна да се оглежда и най-после откри мястото, където бе забелязала движение. По покрива върху зелен филц беше разпръснат чакъл, по който се виждаха отпечатъци от тътрене на крака и вдлъбнатини от седене или коленичене.

Не страдаше от параноя. Наблюдаваха я.