Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 21

Разговорът беше непоследователен. След като разказа на Изи основните неща, Кенеди не отговори на нито един от въпросите й. Ако имаше енергията или въображението да измисли друга тема, щеше да го направи, но не се сещаше нищо. Изи се опита да поддържа разговора сама, но постепенно замлъкна.

След няколко минути тишина тя сложи ръка върху тази на Кенеди.

— Разделяме се, нали? — попита със спокоен, дори примирен глас.

Кенеди се вторачи в нея.

— Не знам какво правим — отговори тя.

Изи поклати глава.

— Бебчо, страхотна лъжкиня си, но не и с мен. Вече дори не можеш да ме погледнеш в очите. Говоря с теб, а ти планираш как да се измъкнеш.

— Не планирам нищо, Изи.

— Добре, тогава направи нещо за мен.

— Какво?

— Целуни ме.

Кенеди се огледа наоколо. Половината маси бяха заети.

— Ще привлечем внимание — каза тя.

— Откога ти пука? Целуни ме или се разкарай, Хедър. Не искам да се мотаеш в дома ми и да ме караш да си плащам за грешката денонощно, само защото си прекалено мързелива да си събереш багажа.

Да си събере багажа? Дрехите на Кенеди, дисковете и личните й вещи бяха мигрирали бавно към жилището на Изи в продължение на месеци. Моментът, в който се беше пренесла при нея, не бе отбелязан официално. И бе предполагала, че напускането й щеше да е също така бавно.

Веднага щом осъзна това, Кенеди се засрами, защото думите на Изи бяха верни. Но също така вярно беше, че Изи й изневери, и то с мъж. Така че бе трудно да седи кротко и да слуша поучения.

— Не знам какво правим — повтори тя. — Сериозно, Изи, бях прекалено заета да си търся работа. Но ако имах време, вероятно щях да реша, че си готова да ме оставиш на мира, тъй като ти бе онази, която спеше с кого ли не.

Изи се намръщи.

— Спя с кого ли не? Един-единствен тип. Бях пияна и възбудена и оставих един тип да ме свали. Бях сама цели две години, преди ти да се появиш. И просто свикнах с подобни неща.

Кенеди не отговори, но чувствата се изписаха ясно по лицето й.

— Не съм курва — каза Изи.

— Не си.

— Когато нямам партньор, все пак изпитвам нужда да си легна с някого от време на време. Не мисля, че това е престъпление.

— Когато нямаш партньор — отвърна Кенеди, — не е престъпление. Но ти имаш мен.

— Да, постъпих гнусно и плаках и те уверих, че съжалявам, и изритах нещастника навън бос, ако си спомням правилно.

— Е, той поне си запази топките.

Изи се усмихна, но Кенеди не се шегуваше. Ако все още разполагаше с разрешителното за оръжие и пистолета си, можеше да направи нещо тъпо. Представяше си го лесно. Много по-лесно, отколкото да си обясни какво точно бе станало. Тя просто бе застинала до вратата като сърна на магистрала и бе гледала как мършавият кретен си нахлузва панталона, поглежда от Изи към нея и обратно и се опитваше да реши уравнението наум.

— Не знам какво още да направя — продължи Изи. — Ако не ме беше пропъдила толкова надалеч, вероятно щях да успея да те убедя, че наистина те обичам и че търкулването в леглото с Босия Джо Джаксън никога не би могло да промени това. Но ти не ме допусна до себе си и аз не успях да те убедя. И сега сме тук.