Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 16

— Не съм сержант — каза тя. — Вече не.

— А, добре.

— „Хедър“ ще свърши работа.

— Добре.

Очевидно в тавана нямаше нищо, което да заслужава внимание, затова Кенеди се смъкна обратно долу. Когато стъпи на твърда земя, помоли Ръш да й повтори последователността на събитията от момента, в който бяха открили взлома.

Той се замисли.

— Няма много за разказване — призна. — Намерихме ножа… чула си за него, нали? Намерихме го рано във вторник сутрин. Но взломът бе предишната нощ. Времето, показано на записа, който видя, е 11:58 вечерта.

— Как бе намерен ножът? — попита тя. — Проверявате всяка стая всеки ден ли?

— Да, проверяваме. Дежурният офицер се регистрира в шест сутринта, вписва останалите от нас в списъка и ни уведомява, ако има нещо специално. После правим две визуални проверки на всяка стая. Но не с помощта на камерите. Просто обикаляме сградата. Стив Фърнес намери ножа на пода ей там. Тринайсет или петнайсетсантиметрово острие. Адски остро. И беше използвано. По него имаше кръв.

— Откриха ли чия е кръвта?

Ръш поклати глава.

— Предполагам, че са направили проби, но не ни съобщиха какво са открили. Очевидно ние търсехме труп, но нямаше такъв. Нито дори още кръв, а само онази по ножа. Никой от персонала не липсваше, а и на записа можеш да видиш, че онзи тип не носи труп със себе си, когато си тръгва.

— Не изглеждаше да носи почти нищо.

— Не — съгласи се Ръш. — А и знаеш, че не открихме никакви липси. Но проблемът е, че става дума за стотици хиляди, може би дори милиони предмети, а някои от тях са съвсем малки. Нещо би могло да изчезне и липсата да не бъде открита дълго време. Служителите се увериха, че всички кашони са още тук и печатите върху важните неща не са били счупени.

— Всичко ли е запечатано?

— Не. Само най-ценните предмети. Може би десет-петнайсет процента от колекцията. Направиха две визуални проверки на всички тях. Но все пак е възможно да са пропуснали нещо. Повече от възможно дори.

Кенеди се заразхожда из стаята, като оглеждаше рафтовете и тавана.

— Колко камери има тук? — попита тя.

— Две.

— Скрити?

— Всичките ни камери са скрити, сержант… Хедър. Ако бяха на въртящи се поставки, трябваше да са на открито.

Тя знаеше, че пропуска нещо, някаква аномалия, която я дразнеше подсъзнателно. Реши да я зареже за известно време и да я остави да излезе на повърхността сама, за да не я подплаши.

— Нещо друго случи ли се в понеделник или вторник? — попита тя.

— Нищо значително.

— Забрави за значителното. За какво си мислеше в онзи ден?

Ръш се замисли за момент.

— Марк Силвър — най-после отговори той.

— Кой?

— Един от другите пазачи. Оказа се, че е починал в неделя вечерта. Научихме за това в понеделник.

— Как е умрял?

— Ударил го пиян шофьор. В понеделник следобед някои от служителите на рецепцията обикаляха наоколо и събираха пари за погребението му. Настроението беше доста мрачно. Случи се едва няколко седмици след като доктор Лиополд — директорът преди професор Гасан — получи инсулт. Всички говореха за това как лошите новини идват по три. Взломът в тази нощ беше третата лоша новина.