Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 15

— Добре — кимна Кенеди. — Значи отиваме там.

4.

Гасан се извини, че се налага да ги остави, защото трябва да свърши някаква работа, преди да си тръгне. Помоли Кенеди да се отбие при него, когато приключи с проверката, но тя реши да се престори, че не го е чула.

На път към стая 37 тя се опита да накара Ръш да поговори за себе си. Повечето охранители, които познаваше, бяха бивши ченгета или военни, а понякога и бивши престъпници. Бе любопитна защо някой би започнал подобна работа веднага след училище. Но Ръш беше свенлив и не искаше да говори за себе си.

Стаята беше също така незабележителна и при втория оглед. Редица след редица опаковъчни сандъци и кашони и стълба, облегната на едната стена. Нямаше ни един от едрите и интересни предмети, които се издигаха над стелажите по другите стаи.

Кенеди се разходи по пътеките между рафтовете. Както вече бе чула, не изглеждаше нещо да е било пипано. Нямаше никакви следи, нито кашони, които да не са на мястото си. По прахта можеше да са оставени отпечатъци или следи, че нещо е било местено, но пък нямаше прах. Макар и заключено от три седмици, мястото бе безукорно чисто.

Тя се върна при Ръш, който нагласяше стълбата.

— Ето — каза той, като посочи нагоре. — Ето тук се е изкатерил. Кобет и аз се качихме горе да проверим, докато чакахме ченгетата. После те изпратиха свои хора горе, затова не мога да твърдя, че нищо не е било пипано.

Той подаде на Кенеди фенера, който бе донесъл от стаята за наблюдение, и задържа стълбата, докато тя се качваше.

— Внимавайте къде стъпвате — посъветва я.

Макар да носеше панталон, Кенеди забеляза, че момчето държи лицето си скромно извърнато настрани от задника й. Безукорни маниери. Или пък просто тя бе прекалено стара за него.

Окаченият таван бе изработен от полистиренови панели върху метална решетка. Кенеди вдигна ръце към панела, който Ръш й бе посочил, и го бутна нагоре и настрани. Успя да провре глава и рамене през тясната пролука над себе си. Видя, че има свободно пространство от около деветдесет сантиметра между окачения таван и истинския.

Светна фенера и той разкри ниското, но обширно пространство, еднакво по размери със стаята отдолу. Нямаше отдушници, тръби, дупки или решетки, през които натрапникът би могъл да се измъкне.

— Пропускам ли нещо? — извика тя към Ръш. — Струва ми се, че оттук няма изход.

— И ние не открихме изход — отвърна той. — Стените са солидни. Таванът е солиден. Ако е намерил дупка там, взел я е със себе си.

Кенеди направи още един оглед с фенера, като този път не търсеше изхода, а нещо, което да не е на мястото си. Не откри абсолютно нищо. Наведе се напред, за да огледа най-близката стена, до която можеше да стигне лесно. Почука с кокалчетата на пръстите си по нея. Солидна.

— Навсякъде ли е тухла? — извика тя на Ръш. — Никъде ли няма гипсокартон?

— Няма. Нито празнини. Нито скрити панели. Нищо освен това, което виждате, сержант.

Кенеди погледна надолу и срещна любопитните, леко нервни очи на Ръш.