Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 96

Ветра ми роди Вречен — снажен хубавец, силен и сериозен като дядо си. От дете вдигаше като изпитан воин копието на майка си… Вишна и Страшо родиха Смутен, прорицател още от дете. Пророчествата му тревожеха, оставяха възелче в душата. Радота и Друда си родиха усмихнатата Бреза, свежа като пролетно цвете.

Вино не мерено са тия наши деца! Ето ги тримата пред мен на поляната: усмихват ми се отдалече, махат ми с ръка. Не ме забравят, обичат ме, но си имат свой живот, свое време и свое място в нашия свят.

Имат си своя посока тримата — Бреза, Смутен, Вречен. Пуснали сме тези три стрели, а те сега имат свой летеж.

Ето, запрашиха напред заедно, прегърнати през раменете. Пееха си нещо.

Така, преплели ръце през раменете си, ми приличаха на обърнат надолу с главата таен белег за „планина“ — като че ли трите й върха се забиваха в долния свят и промушваха там всяко зло, опитало се да избие като троскот по благословената ни земя.

Следи от следи

Малко е останало от знанието за старите ни богове, от преди християнството — славянски, български, тракийски. Или други…

Какво се е знаело-помнело-вярвало-предавало преди 200 години, ако би могъл човек да се разходи из чаршиите на градовете и поговори с дедите ни? А преди 700 години? Преди 1000, преди 10000 години? Още назад?

Следи от следи са останали.

В песните ни, в езика ни, във фолклора ни, в поговорките, гатанките, пословиците, обичаите. Ще ги намерим в наименования на планини, реки, местности, в имена, в думи. Има ги в нашето поведение. В гените ни. В общуването ни. Дори в нашата самота, мълчание, сънуване и опомване може внезапно да изври или да се просмуче-просълзи онова общо… Наистина като от просъница, замислим ли се, извира в нас и може да бъде сверявано с „общото“ на другите.

Има ги къде ли не.

И ако от всичко са останали следи от следи само, то свободата си можем да изследваме винаги и всякога. А любовта? Същото и с нея.

Търсен, любимият ми герой, е моята лична мечта за добросърдечност. „Свободата и равенството“ ги има, ето че и „братството“ препуска на скакалец… Добро сърце — та това е талант и дар от палеолита до днес, какво друго по-велико духовно сме открили? Защо доброто винаги е малко наивно и смешничко — не знам. Според мен злото и доброто в света не са симетрични, злото е повече и по-силно, доброто — си е добро…

Затова и най-младият, Търсен, повтаря най-възрастния, Радота. Харесва ми това качество и ми беше приятно да пиша за него. Може и подсъзнателно да съм го „удвоил“.