Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 81

Погледнато отгоре, ясно виждах как Гореслав притиска лошо Димна към хълмовете, стеснява и обездвижва войските й, но те пък се сражаваха смело и ловко и не се предаваха, не можеше да ги огънат до край. Защо така? Ами така. Просто се случва. Правдата може и да беше на страната на Димна, но тя губеше. Трудно беше да ги победят, но и това щеше да стане в края на деня…

Глава 4

Първият ден — Перо

Да знаете, харесваше ми да тичам и вия като вълк. Чувствах се свободен, огласях радостта си, че съм с приятели и близки роднини. Кукуряк, лютиче, мак! И на тях им беше хубаво! Промъквахме се нататък с надежда да мернем Димна и още повече — Баган, но кой знай къде ги бяха скрили, добре ги пазеха.

И изведнъж ги видях и двамата. Ей ги — на два-три човешки боя! Като баща изпитах радост, остра като стрела, като влюбване, като ужилване!

Двамата вървяха право към мен, скрит в храстите — красиви като богове, със затворени спокойни лица, с преметнати през лъвски кожи лъкове, с островърхи хермелинови капи. На раменете им ловни соколи.

Моят Баган, моя гордост и радост, такъв гъвкав беше станал, овладяно властен, беше станал той — царствен! А около него като пролетния мирис на теменужки и момини сълзи се носеше пеперудената любов на нежната Димна, иначе толкова целеустремена и метална! Всъщност и тя се стремеше с все сили към някакъв свой тих залив, както ние към дъбравата си… Тя нарядко се обръщаше към него, но го поглеждаше с такава любов, че само дето не го разтапяше в нея! А той! Той също я поглеждаше, но със свенлива гордост. Богове! Радваше й се той сдържано, обръщаше радостта си от нея навътре в себе си, както му беше привичка. Още като дете е виждал той странната си съдба и е раснал тъй, че да я заслужи, да е достоен за нея. Затова някога обичаше да се вглежда надълбоко в себе си… Любовта на Димна, като се обърнеше и го погледнеше, ги очертаваше сякаш с искри от търкулната разжарена цепеница… Двама разискрени, така видях този мой син и цар и тази моя снаха и царица.

Пуснах зелен заек със сини уши, Баган се сепна, соколите се накокошиниха и заклатиха на раменете им с полуотворени крила, но той веднага се сети кой се шегува с него, надяна им калпачетата. Как се зарадва! Прегърна ме силно, усетих жилавата му хватка, Димна ми се усмихна щастливо.

— Какво става?

— Искахме да огледаме от хълма малко, но ти от там идеш… Ще ни кажеш ли какво си видял досега?

— Ще ви кажа. На зле ви отива работата, Димно! Насмитат ви към хълмовете и тесните валози, да ви смачкат там…

— Да, тате, виждаме. Но нали знаеш, у сгъната пружина — скрита сила за двамина!

— Хората си да пазите!

— Знам, тате. А ние тука помощници имаме…

В този момент посред бял ден чух „Чух-уу, чухуу!“ — от где тук чухали? Баган се засмя, от клоните като топки безшумно паднаха чухали, търкулнаха се към нас, скокнаха пъргаво на крака Друда, Ветра, Меда, Тревна и Сердан…

— Не ни се карай, Перо! — приближи ме Ветра. — Хем ни беше мъчно за вас, хем да помогнем тук, много хора могат да умрат…

— Ами Вишна и Страшо къде ги зарязахте?