Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 80

Колкото повече се вдигаше мъглата, толкова по-ясно се виждаха двете извити като дъги войски, които полека се счепкваха една с друга.

Носех се над тях, прилични на два червея, преплетени от омраза или от любов; с острото орлово око забелязвах на много места безгрижните ухилени лица на плътениците. За тях това беше гуляй и навярно им беше все едно дали прегризват вратове на „нашите“ или на „ония“. Кръвта е с еднакъв вкус, знаят го това.

И вече беше непреодолимо. Неудържимо. Натрупаната ярост и жажда накрая никакви команди не можеха нито да спрат, нито да подкладат. Устните пресъхват, крясъкът е продран, двата червея се сплетоха-преплетоха. Започваше истинската битка. Новобранците се юрваха напред с разтреперани устни, старите поизоставаха малко, защото знаеха, че им трябва място да се развъртят и да огледат врага. Може да е такъв, дето по̀ иде да го пропуснеш още назад и там вече твоите хора да го нагънат, но запазят жив. Знатните плащат откупи по-нататък. Два-три зъба може да ти изкъртят, но жив оставаш, да видиш ти, златото и тук добре воюва… Майсторлък се иска доста, разбира се.

Но се биеха, общите победни и предсмъртни крясъци се сливаха в едно и се чуваха като цвърчене и чуруликане, да видиш ти. Колко ли? — нищо не стига до небесата не приглушено, озверяло и отчаяно. Пристига като далечен ромон от битката и дали не се лъжат боговете ни, че това е нещо спокойно и хубаво? Само Перун е бил на истинска война. Другите са били назад в тила, по-нужни там, като Сварога с чуковете и наковалните си… Дълго време се млатиха без надмощие, докато накрая една хилядна на Гореслав се вряза в строя на Димна кажи го откъм тила. Като трепне един, трепват всички: строят се люшна назад, а назад бяха хълмовете и храсталаците, спъваш се, дереш се из трънаците, идва ти на ум: „Край! Край!“. Става ти страшно, ставаш слаб. И ей ти Мора се хили пред тебе, от три човешки боя усещаш вонята й на гноясала рана, крачи патраво към теб…

Радостни дни и часове са това за Мора Смъртовита.