Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 77

— Можете, щом сами сте избрали да дойдете и сте ми приятели и братовчеди, побратими и съвладетели.

Ветра дойде при мене с копието си:

— Перко, толкова щастлив — откак намерихме децата си не съм те виждала!

Разставихме постове, нагласихме стража.

— Ходили сме до Града. Чухме за тебе, радвахме ти се, но се надявахме да се върнеш у дома. Какво ще правиш сега? Ние сме с тебе.

— Ето ме почти у дома, но едно дете ми се загуби, друго е на война… — не мога още, хем почти съм си с един крак вкъщи…

Мъглата се раздигаше, видя се, че войските не са губили време: бяха заели позиция. А откъм десния фланг на Димна и левия на Гореслав стояха боговете ни. Взирах се да видя Баган, но къде ти.

Гореслав беше успял да притисне Димна към хълмовете, войската й не стоеше добре… Пешите войни почнаха да блъскат с копия и мечове по щитовете си. Звукът се процеждаше глухо във влагата заедно с дъждеца. Бавно тръгнаха войските една срещу друга. Тропаха по щитовете, настройваха се да се мразят, че по-лесно да се изтребват, когато заповядат да се счепкат.

— Ще ида аз при боговете, Перо. Ти се промъкни до Димна и Баган, да са ни живи и здрави… Тук Страшо и Ветра ще пазят, Вишна ще е с децата. Ако трябва — да нападат и да убиват. Такова време е. И Друда с примиряващия нож е с тях. Да приключва, ако дойде ред. Две чеда пазим, три още чакаме да се явят… Сега за това живеем. И за другите две, пък и Търсен да броим, макар че него петима го пазят, ако и щурци-скакалци… Нашите хора също, нищо че шантави малко все… Нека Вишна се качи горе на хълма да гледа. Нека моята Друда следи огъня — ако е пребъден…

— Мисля като тебе, вуйчо. Тайните ще се явят също самички. Тайната знае всичко, но сега си мисля, че ако я знам, нищо няма толкова да се промени. Моите хора са тук. Това ми стига.

— Не искаш ти да си княз, Перо, също както майка ти не ще да е богиня! Искаш да гониш зайци и язовци с другите, да носиш вярна стража долу на далечното оброчище. Там ловиш риба, знам.

— Вуйчо, вече съм свободен, почти у дома, може би татко и мама са наблизо също, ти си тук! Хората са тук! Нека с тях бъда — ако трябва — да влезем в битката! Но ти ще решиш! Ти си най-мъдър!

— Порасна с децата си, Перо! Спокойна е вече любовта ми! За боговете само ме е страх сега…

Великият Радота се обърна, яхна великия си кон Белур и препусна към стана на боговете. Остави ме сам за пръв път! Обичам те, Раджиха Руенита Радота!

— Всички тръгват нанякъде — застана Ветра до мен. — За пръв път се делим.

— Не, заедно сме, като Меда и Сердан през бурята…

— Перо, наистина ли да сме спокойни за Търсен!

— Черна паричка все е у ръчичка! Не се страхувай! И ония четиримата шашави разбойници са край него! Надявам се да го видя скоро при Димна и Баган.

— Ох, дано… — хванах я за ръка.

— Страшо, ти, братко, оставаш тук и затова съм спокоен! Знам, такъв бент като тебе никой речен въртоп не може да продъни!