Читать «Децата на Перун» онлайн - страница 53

Майка им поръчала сами да си ушият носии за голямото хоро на скорошен празник. Заели се двете, но Циндил само премятала и мерела плата, пък едвам почнала да го крои, а в това време Джаста, клъц оттук, боц оттам, току скроила, нарязала, зашила и нагласила новата дреха за празника… Вярно, тук стърчало, там висяло, ама могла да иде да се весели! Пък като рипаш на хорото — сто гледали, един видял… А Циндил си останала с дреха като за царица, ама — за другата седмица — изкарана наполовина, та гледала веселбата от плета…

— Еха! — викнаха малките.

Меда веднага:

— Ей го наш Баган с перчем развян, докато се прицели, мечките от старост си умрели!

— Ха-ха, тъй ще е, ако е като Циндил-Пиндил. Ами ако е като Джаста-Праста? — попита Ветра през смях.

— Тогава… — Меда се позамисли. — Баган в глиган забива, а лалугер убива… — и показа смешен лалугер с подути бузи и зъби над долната устна, та изпопадахме от смях.

— Ама то и тъй лошо, и инак пак лошо! — замисли се Търсенчо.

— Тъй де, мислете, деца… Как бива по-добре?

— Сетих се! — грейна Баган. — Като не щеш да си Циндил-Пиндил, нито пък Джаста-Праста, то пък като тримата братя викаш Неволята… — прихнахме да се смеем.

Тревна се размечта:

— Дошъл при Циндил принц от далечна земя, оженил се за нея и й подарил вълшебна пръчица, като на татко кривака. Тя можела от една мярка време да направи десет и така милата му Циндил всяка работа имала време да завърши! Брат му на принца, като видял снахата, решил да се ожени за сестра й. Той взел Джаста за жена и също й подарил пръчица, тя пък държала Слънцето, Луната и звездите все в същия час — и така милата му Джаста каквото и да захванела, имала време всичко да поправи…

Двамата братя и жените им разделили царството на две и го управлявали справедливо. Хората били там щастливи само дето в едното царство пролетта дълго-дълго стояла, а в другото един час ставал един ден понякога…

— А може Циндил-Пиндил да е бил мъж — Меда го показа как е такъв един отнесен, пък със стиснати недоволни устни, гледа нейде през планините… Пък Джаста-Праста — Меда я показа с разчорлена коса, зяпа нагоре-надолу — не е сестра, а му е жена! И им се родил син, Джастил-Прандил, той пък хем три пъти мерел, един път режел, хем бърз като катерица — показа ни тя и него, Джастил-Прандил търчи в сложен танц, не се вижда де са му краката, ще кажеш, че е с десет ръце, прави едно с тях, а друго — с нос… Като наш Търсен също! С една ръка вода ти носи, с другата млякото събаря, с крак кучето настъпва, с другия тича, та хвърчи…

Пак се засмяхме и златните лъвове изреваха с нас…

Глава 4

Тъжба, ежба, служба, дружба

— Бързо, Ветро, да прибираме децата и добитъка вътре в града, нещо става, види се… Багане, тичаш на хълма най-горе, оглеждаш, виждаш, връщаш се веднага… Тревно, Медо, бягайте у вуйчо ви Радота, кажете — идват и останалите с добитъка, да приготви… Търсене, докарай конете, после с брат ти ще завърнем животните зад стените.