Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 3

Макар че пред него нямаше записки, той сякаш четеше високо предварително подготвен доклад. Онова, което разказваше, бе известно на всички, но никой не го притесняваше. Той самият също не изглеждаше да е притеснен — аудиторията му не проявяваше и следа от трескавата нетърпеливост, така често срещана другаде. Тонът, с който продължи, бе равнодушен, уверен.

— Решавайки да променят дългогодишната политика на мълчание и прикриване на особения аспект, по който ние се различавахме от болшинството от човешката раса, Фамилиите бяха ръководени от няколко съображения. Най-напред трябва да се изтъкне причината за така приетата първоначална политика на укриване на фактите. Първото поколение, появило се от съюза, подпомогнат от Фондация Хауърд, бе родено през 1875 г. То не предизвика коментар, защото не бе забележително в нито едно отношение. Фондацията беше корпорация с отворен устав и идеална цел…

На 17.III.1874 г. Айра Джоунс, студент по медицина, седеше в адвокатската кантора на „Диймс, Уингейт, Олден и Диймс“ и разсеяно слушаше мъжа, правещ му необичайното предложение. Не издържа дълго, в крайна сметка прекъсна старшия сътрудник.

— Един момент… Ако правилно съм ви разбрал, вие се опитвате да ме наемете и да ме убедите да се оженя за една от тези жени?

Адвокатът изглеждаше шокиран.

— Моля ви, г-н Джонсън. Ни най-малко…

— Е, във всеки случай, със сигурност прозвуча точно така!

— Не, не, подобен договор би бил невалиден, насочен срещу общественото благоразумие. В качеството си на управители на тръст, ние просто ви информираме, че ако се ожените за една от младите дами в този списък, то тогава ние ще имаме особено приятното задължение да осигурим всяко дете от този брак, естествено, в рамките на тук посочените размери. В противен случай няма да има никакъв обвързващ договор, нито пък каквото и да е предложение към вас — тоест, ние в никакъв случай не ви налагаме линия на поведение. Ние просто ви информираме за определени факти!

Айра Джоунс се намръщи, размърда краката си.

— Тогава, за какво, по дяволите, е всичкото това? Защо? Кому е необходимо?

— Такъв е бизнесът на Фондацията. Нека просто допуснем, че ние харесваме вашите деди!

— Нима сте обсъждали кандидатурата ми с тях?

Въпросът на Джонсън прозвуча остро, рязко. Той въобще не беше привързан към своите баби и дядовци. И четиримата се бяха оказали ужасни пинтии — ако бяха благоволили да се споминат на благоразумна възраст, то сега той нямаше да се тревожи за парите, необходими му, за да завърши колежа по медицина.

— Да, говорихме с тях, правилно предположихте… Но не за вас.

После адвокатът прекрати по-нататъшното обсъждане и доста грубичко младият Джонсън бе принуден да вземе със себе си списъка на неколцината млади жени, (до една непознати). Намерението му бе да го скъса веднага щом се озовеше вън от кантората. Ала вместо това, още същата нощ той написа седем чернови на седем листа, преди да намери най-подходящите думи, с които да сложи началото на края на своята връзка с приятелката си в родния град. После огледа написаното и остана доволен. Хубаво, че никога не й беше поставял въпроса по същество — щеше да се окаже в дяволски неловко положение.