Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 6

Всичките тези и много други подобни причини подложихме на всеобщо обсъждане. Но възобновяването на традицията за положителна физическа идентификация направиха „Маскарада“ уязвим. При новосъздалата се ориентация всеки обикновен и миролюбив гражданин приема положителната идентификация при определени обстоятелства, въпреки че при други такива ревностно защитава правото си на лична тайна… Затова и не посмяхме да се възпротивим; това щеше да възбуди ненужно любопитство, а и би ни определило като съвсем ексцентрична група, изолирана от другите; следователно би унищожило общата цел на „Маскарада“.

Всъщност, наложи се да се подчиним наличната идентификация. До датата на срещата — през 2125, значи преди единайсет години, бе станало изключително трудно да подправяме нови идентичности: броят на онези от нас, навлезли в напреднала възраст, несъвместима с външния им вид, непрестанно нарастваше. Затова впоследствие решихме да експериментираме. Позволихме на доброволци от същата група, (а те бяха не повече от десет процента от общия брой на Фамилиите), да се разкрият такива, каквито са, и да наблюдават последиците. В същото време всичко останало, свързано с организацията на Фамилиите, се пазеше в тайна. За съжаление обаче резултатите не оправдаха очакванията ни…

Джъстин Фут млъкна. Продължилата няколко минути тишина бе нарушена от среден на ръст мъж със здраво телосложение. Косата му бе леко посивяла — нещо необичайно за хора като него — а лицето му бе загоряло от многобройните странствания из Космоса. Мери Спърлинг го бе забелязала преди това и се чудеше кой може да е — оживеното му лице, волният му смях я бяха заинтригували. Но какво пък — всеки член можеше спокойно да присъства на заседанията на съвета на Фамилиите; тя тръсна глава, престана да се напряга.

Мъжът се прокашля.

— Продължавай, приятелю, кажи ни, каквото имаш да казваш!

Фут се обърна към председателстващия:

— Нашият старши психометрик може би желае да направи равносметка. Моите забележки бяха просто встъпителни.

— За Бога, приятелю! — възкликна непознатият с посивялата коса — Нима застанал тук, искаш да ни убедиш, че нещата, които разказа са ни били вече известни?

— Забележките ми бяха по същество… и името ми е Джъстин Фут, а не Приятел!

Беше време Мери Спърлинг да се намеси с твърд глас.

— Братко — обърна се тя към непознатия, — тъй като отправяш своето послание към Фамилиите, би ли назовал името си? Съжалявам, че се намесвам, но не те познавам.

— Съжалявам и аз, сестро. Казвам се Лазар Лонг, говоря от свое име.