Читать «Децата на Метусела» онлайн - страница 11

Роберт Хайнлайн

Бегла усмивка пробяга по устните й. Тя взе цигарата, седна в един широк стол, протягайки крака.

— Лазар, знаеш ли, че ми вдъхваш голямо доверие.

— Момиче, ти нямаш ли огледало?

— Не, нямах това предвид — каза тя нетърпеливо — погледни по-напред себе си. Знаеш, че аз съм преминала нормалната продължителност на живот на нашия народ — в следващите десетина години очаквам да умра и съм се примирила с това. А ти седиш тук и си много, много години по-възрастен от мен. Изпълваш ме с надежда.

Той се изправи.

— Значи очакваш смъртта? За Бога, момиче, та ти ще живееш поне още цял век.

Тя направи нетърпелив жест. Ръката й бе натежала от умора.

— Не се опитвай да ме развеселяваш. Знаеш, че външният вид няма нищо общо с това Лазар, аз просто не искам да умирам!

Лазар отвърна сериозно:

— Нямах никакво намерение да ти се подигравам, сестро. Ти просто нямаш вид на кандидат-труп.

Тя грациозно сви рамене.

— Въпрос на биотехника, а и на прагматизъм. Имам вид на жена на около трийсет.

— Или на по-малко, бих казал. Предполагам, че няма да избегна правосъдието. Чу, че не съм присъствал на събрание повече от век. Всъщност, през цялото това време бях преустановил всякаква връзка с Фамилиите.

— Наистина ли? И мога ли да попитам защо?

— Дълга и досадна история. С две думи — те просто ми доскучаха. Като делегат присъствах на годишните събрания. Само че те започнаха да стават безинтересни и праволинейни — поне така ми се струваше. Ето защо се оттеглих. В повечето случаи прекарвах периодите на безвластие на Венера. Върнах се за малко, след като бе подписано споразумението, но не мисля, че дори и тогава съм прекарвал повече от две години на Земята. Обичам да съм в движение.

Очите й светнаха.

— Така ли? Разкажи ми! Никога не съм била в открития Космос. Само веднъж бях в Луна сити.

— Разбира се — съгласи се той, — някой път ще ти разкажа за всичко преживяно. Но бих искал да чуя нещо повече за твоя външен вид на момиче, ти наистина изглеждаш по-млада.

— Сигурно е така. Всъщност, разбира се, че е така. А по въпроса как е постигнато всичко, не мога да ти споделя много. Хормони, симбиотика, терапия на жлезите и малко психотерапия — това е. От значение е, че за членовете на Фамилиите застаряването се отлага и процесът на стареене спира, поне козметично.

Тя за момент се замисли.

— Веднъж те си помислиха, че са на път да открият тайната на безсмъртието, истинския извор на младостта. Но бе грешка. Просто остаряването се забавя и съкращава с около деветдесет дена след първото ясно предупреждение — после настъпва смъртта, от престаряване.

Тя видимо потръпна.

— Повечето от нашите братовчеди така и не изчакват няколко седмици, за да се уверят в диагнозата. После е ясно: идва ред и на евтаназията.

— За Бога, какво говориш! Е, аз няма да постъпя по този начин. Когато Старецът дойде да ме вземе, ще трябва да ме влачи — и трябва да му е ясно, че ще ритам и ще вадя очи през целия път!