Читать «Ден по ден» онлайн - страница 3

Жените трепнаха уплашени, бързо прибраха детето и майка му сухо рече:

— Мерси…

След малко извърна глава и добави с крива усмивка:

— Вие нали бяхте… госпожицата от „Централ“?…

Тинка кимна:

— Да, госпожа, камериерката на „Централ“…

Другата я изучаваше с поглед и продължи:

— Каква ви е чиста кожата… като на петнадесетгодишно момиченце!… — Обърна се към аптекаршата и ядовито рече: — Има защо мъжете да ви харесват…

Тинка бе станала и се изполиваше, преди да излезе. Тя тръсна коси назад, изправена пред двете жени като чудесна статуя на хубава и снажна жена, и сега тя пък се усмихна: