Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 90

— Ераст Петрович, но защо сте толкова сигурен, че въпросният доктор Захаров е убит? — попита Ангелина.

— Защото е изчезнал без никаква причина — отговори Фандорин. — Захаров не е замесен в убийствата, а и според собствените му представи е укривал не кървав убиец, а арестант беглец. Когато е разбрал кому е помогнал, се е уплашил. Държал е зареден револвер до леглото си. От вас се е боял, Соцки. След убийствата на „Гранатний“ вие сте се върнали на гробището и сте видели Тюлпанов да надзърта в къщата. Кучето не е залаяло, защото ви познава. Увлечен в наблюдението, Тюлпанов не ви е забелязал. Вие сте разбрали, че експертът е заподозрян, и сте решили да се възползвате. В предсмъртния си рапорт Тюлпанов съобщава, че в десет и нещо Захаров е излязъл от кабинета си, после откъм коридора се е чул трясък. Вероятно точно тогава е станало убийството. Вие безшумно сте се вмъкнали в къщата и сте изчакали Захаров да излезе за нещо от кабинета. Затова е изчезнала изтривалката — по нея са останали кървави следи и вие сте я отнесли. Приключили сте със Захаров и сте изскочили навън, нападнали сте Тюлпанов изотзад, ранили сте го смъртоносно и сте го оставили да се дави в собствената си кръв. Предполагам, че сте видели как се е надигнал, криво-ляво е стигнал до портата и пак е паднал. Не сте посмели да отидете да го доубиете — знаели сте, че е въоръжен, а освен това сте били наясно, че раните му са смъртоносни. Без да губите време, сте измъкнали трупа на Захаров и сте го заровили в гробището. Дори знам къде: хвърлили сте го в априлския ров за безименни мъртъвци и сте го затрупали с малко пръст. Знаете ли впрочем как се издадохте?

Соцки се сепна и на застиналото му отчуждено лице се изписа предишното любопитство — но само за миг. После невидимата завеса се спусна отново и заличи всякаква следа от живо чувство.

— Когато говорих вчера с вас, вие казахте, че не сте мигнали до сутринта, чули сте изстрелите, после хлопване на врата и стъпки. Това трябваше да ми подскаже, че Захаров е жив и е избягал. Но ми подсказа съвсем друго. Ако пазачът Пахоменко има толкова остър слух, че отдалече е чул стъпките, как не е чул свирката на Тюлпанов, когато онзи е дошъл в съзнание? Отговорът е ясен от само себе си: по това време ви е нямало в къщичката. Вие сте били доста далече от портите, например чак в другия край на гробището, където именно е априлският ров. Това първо. Захаров — ако той е престъпникът — щеше да види падналия при портите Тюлпанов, още в безсъзнание, и щеше да го доубие. Това второ. Следователно се потвърждава, че Захаров, който очевидно не може да е бил лондонският маниак, няма нищо общо и със смъртта на Тюлпанов. И щом същевременно е изчезнал, значи е убит. А след като вие лъжесвидетелствате относно неговото изчезване, значи сте замесен. Не бях забравил също така, че двете „идейни“ убийства — на проститутката Андреичкина и на просякинята — са станали на петнайсетина минути път от „Божедомка“ — на това пръв обърна внимание покойният Ижицин, но направи неверни изводи. Съпоставих тези факти с думите от накъсаните листчета и почти се убедих, че „старият приятел“, когото Захаров е съжалил и не е искал да издаде, сте вие. Поради служебните си задължения сте участвали в ексхумацията на труповете и сте знаели много неща за разследването. Това първо. Присъствали сте на „следствения експеримент“. Това второ. Имали сте достъп до гробовете и рововете. Това трето. Познавали сте Тюлпанов и дори сте се сприятелили с нето. Това четвърто. В списъка на свидетелите на „експеримента“, направен от Тюлпанов преди смъртта му, той ви прави следната характеристика — Ераст Петрович отиде до масата, взе лист и прочете: — „Пахоменко, гробищен пазач. Не му знам малкото име, гробарите го наричат Пахом. Неопределена възраст — между трийсет и петдесет. Над среден ръст, здраво телосложение. Лице — кръгло, симпатично, гладко обръснато. Говори с украински акцент. Няколко пъти си приказвахме с него на различни теми. Слушах истории за живота му (той е богомолец и много нещо е видял), разказвах му за себе си. Той е умен, наблюдателен, религиозен, добър. Много ми помогна в разследването. Може би единствено за него в случая не би могло да има и капка съмнение.“