Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 91

— Милото момче — трогна се обвиняемият и от тези думи лицето на колежкия съветник се сгърчи, а невъзмутимият пристав изсъска рязко някакви думи на японски.

Трепна и Ангелина, втренчена с ужас в обвиняемия.

— Благосклонността на Тюлпанов ви е била от полза в петък, когато сте отишли в дома му и сте извършили двойното убийство — продължи Ераст Петрович след кратка пауза. — Колкото до моята… семейна ситуация, тя е известна на мнозина, може пак Захаров да ви е уведомил. И така днес, тоест още вчера сутринта заподозреният вече беше само един — вие. Остана, първо, да проверя за външността на Соцки, второ, да изясня наистина ли е умрял, и трето, да намеря свидетели, които да ви разпознаят. Стенич ми описа Соцки — какъвто е бил преди седем години. Вероятно за седем години много сте се променили, но височината, цветът на очите, формата на носа не се променят и всички тези описания съвпаднаха. Депешата от военносъдебния департамент, в която са изложени подробности за каторжното битие на Соцки и за уж несполучилото му бягство, ме убеди, че е напълно възможно арестантът да е жив. Със свидетелите срещнах най-големи трудности, много разчитах на някогашния „садист“ Филип Розен. Когато говореше за Соцки, той произнесе в мое присъствие една загадъчна фраза, която ми се наби в главата: „напоследък все ми се привижда. Вчера например…“ И не довърши, прекъснаха го. Но „вчера“, ще рече на четвърти април вечерта, Розен е бил заедно с другите при Захаров в моргата. Помислих си: дали случайно не е мярнал стражаря Пахоменко и някак да го е оприличил с едновремешния познайник. Уви, не успях да открия Розен. Но пък намерих една проститутка, която сте се опитали да убиете преди седем седмици — по Сирни заговезни. Тя ви е запомнила много добре и ще ви разпознае. Вече можех да ви арестувам, имах достатъчно улики. Точно това щях да направя, но вие самият минахте в настъпление. Тогава разбрах, че има само един начин да спра такъв като вас…