Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 88

— Нищо не разбирам — за първи път от началото на „процеса“ отвори уста Ангелина. — Кой се е гаврил с тия нещастници?

Ераст Петрович видимо се зарадва на въпроса й — разглеждането на случая при упоритото мълчание на „съдията“ губеше смисъл.

— Най-ранните ексхумирани тела са от ноемврийския ров. Което в никакъв случай не означава, че Джек Изкормвача се е появил в Москва още през ноември.

— Разбира се! — намеси се обвиняемият. — Доколкото запомних, последното лондонско убийство е извършено малко преди Коледа. Не знам дали ще успеете да докажете на очарователната ни съдийка, че съм замесен в московските престъпления, но със сигурност няма да ме изкарате Джек Изкормвача.

Лицето на Ераст Петрович се изкриви в ледена усмивка, после пак стана строго и мрачно.

— Прекрасно разбирам смисъла на репликата ви. От московските убийства не можете да се измъкнете. Колкото са повече и по-безобразни, толкова по-добре за вас — толкова по-сигурно ще ви изкарат невменяем. А за авантюрите на Изкормвача англичаните непременно ще поискат екстрадицията ви и руската Темида с невероятно удоволствие ще се отърве от обременителния си луд. Отивате в Британия, там всичко ще бъде огласено, няма да стане нашенското скрито-покрито. Ще увиснете на бесилото, господинчо. Не ви се ще, нали? — гласът му падна с една октава, сякаш клупът се беше стегнал на собствената му шия. — От лондонската сянка няма да се отървете. А мнимото несъвпадение на датите се обяснява много просто. „Пазачът Пахоменко“ се появява на Божедомското гробище в началото на тази година. Предполагам, че Захаров ви е уредил на работа като стар приятел. Най-вероятно сте се срещнали в Лондон по време на последното му пребиваване там. За новите ви увлечения не е знаел, естествено. Разбрал е, че сте избягали от затвора. Как да не помогне на някогашния събрат, наказан от съдбата. Така ли е?

Соцки не отговори, само сви рамене — слушам ви, продължавайте.

— И какво, отесня ли ви Лондон? Стегна ли се полицейският обръч около вас, а? Добре. Прибирате се в родината. Не знам с какъв паспорт сте минали границата, но в Москва сте се появили като прост украински селянин, богомолец пришълец, каквито са безчет в Русия. Затова в полицейските списъци за пристигналите от чужбина няма сведения за вас. Поживели сте малко на гробището, понагодили сте се, поогледали сте се. Захаров явно ви е съчувствал, подкрепял ви е, подпомагал ви е с пари. Издържали сте доста дълго, над месец, без да убивате. Може да сте възнамерявали да започнете нов живот. Но не са ви стигнали силите. След лондонската възбуда спокойният живот е станал невъзможен за вас. Тази особеност на маниакалното съзнание е много добре известна в криминалистиката. Който веднъж си е окървавил ръцете, повече не може да се спре. Отначало сте се възползвали от службата си и сте кълцали трупове от гробовете, защото заради студеното време погребаните от края на ноември не са били разложени. Един път сте опитали и с мъжки труп, но не ви е харесало. Нещо не е съвпаднало с „идеята“ ви. Каква е тази ваша идея? Не понасяте падналите и грозните жени? „Искам да те зарадвам“, „ще ти помогна да станеш прекрасна“ — така ли, със скалпела, спасявате курвите и уродливите? Затова ли е кървавата целувка?