Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 83

И така, декорът е обмислен.

Отива в антрето, застава до прозореца и чака. Радостно предчувствие и свещен възторг се надигат в душата му.

Дворът внезапно просветлява в лунно озарение. Знамение, явно знамение! От толкова седмици все е мрачно и облачно, а сега все едно Божият свят се разбули. Какво ясно звездно небе! Воистине свято Воскресение! Декоратора три пъти се прекръства.

Идва!

Мига набързо да прогони възторжените сълзи.

Идва. Минава бавно през портите — дребна, с широко палто и шапка. Когато е вече на вратата, я вижда, че носи траурна шапка с черно було. А, да, това е заради онзи младок Анисий Тюлпанов. Не скърби, мила, и той, и близките му вече са при Дядо Боже. Там им е добре. И на теб ще ти е добре, още малко остана.

Вратата се отваря, жената влиза.

— Христос воскресе — с тих, ясен глас я поздравява Декоратора. — Не се плашете, злато мое. Дошла съм да ви зарадвам.

Жената впрочем не изглежда уплашена. Не вика, не се опитва да избяга. Напротив, тръгва към него. Луната озарява с млечно сияние антрето и Декоратора вижда как блестят очите й иззад черното було.

— Като мюсюлманки сме с тези шамии — шегува се Декоратора. — Нека си открием лицата. — Маха воалетката, усмихва се нежно, сърдечно. — И да караме на „ти“. Писано ни е почти да се сродим. Ще станем по-близки от сестри. Дай да ти видя личицето. Знам, че си красива, но аз ще ти помогна да станеш още по-прекрасна.

Бавно протяга ръка, а жената стои, не се дърпа. Чудесна приятелка си е намерил господин Фандорин, спокойна, мълчалива. Декоратора най ги харесва такива. Дано не развали всичко с вик на ужас, страх в очите. Тя ще умре мигновено, без болка и уплаха. Това ще й е за награда.

С дясната ръка вади от калъфчето, прикрепено отзад на колана му, скалпела, с лявата маха от лицето на щастливката полупрозрачното газено було.

Вижда широко топчесто лице, дръпнати очи. Що за мистерия!

Но няма време да се опомни, защото в антрето нещо щраква и блясва някакво сияние, непоносимо ярко след тъмата.

Декоратора заслепен стиска очи. Чува глас иззад гърба си:

— И аз сега ще ви зарадвам, господин Пахоменко. Или предпочитате предишното си име, господин Соцки?

Леко отваря клепачи и вижда пред себе си слугата японец, втренчил в него немигащи очи. Декоратора не се обръща. Защо да се обръща, ясно е, че зад гърба му е господин Фандорин, и то с револвер в ръка. Хитрият чиновник не беше отпрашил в хотел „Цариград“. Значи не е повярвал, че виновникът е Захаров. Защо? Всичко беше нагласено толкова логично. Да не би Фандорин да общува лично със сатаната!

Елои, Елои, лама савахтани? Или не си ме изоставил, а само изпитваш твърдостта на духа ми?

Тогава да проверим.

Чиновникът няма да стреля, защото куршумът ще прониже Декоратора и ще уцели японеца.

Със скалпела — в търбуха на японеца. Къс удар право в диафрагмата. Веднага го извърта за раменете, прикрива се зад него и го тласва към Фандорин. С два скока е на вратата, пък после да видим кой тича по-бързо. Арестант №3576 дори най-свирепите херсонски вълчаци не можаха да го настигнат. Все ще успее да избяга и от господин колежкия съветник.