Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 16

— Егор Вилемович откри две покойнички с признаци за следсмъртна гавра. Едната е просякинята Маря Кривата, умряла при неизяснени обстоятелства на единайсети февруари — тя е с прерязано гърло, с отворена коремна кухина, черният дроб липсва. Другата е Александра Зотова, уличница, заклана е на пети февруари, може би от сводника си Дзапоев — тя също е с прерязано гърло и изкормена утроба. Има и още една, Марфа Жемчужникова, циганка, убита на десети март, но тя е под въпрос — не е с прерязано гърло, коремът й е разпран на кръст, но всичките и органи са в наличност.

На това място Анисий случайно погледна встрани и се вцепени. На вратата стоеше Ангелина, притиснала ръка към гърдите си, и го гледаше с разширени от ужас очи.

— Господи — прекръсти се тя, — какви страхотии разправяте, Анисий Питиримович.

Шефът се озърна недоволен:

— Върви си в стаята, Геля. Това не е за т-твоите уши. С Тюлпанов работим.

Красавицата безропотно напусна, а Тюлпанов укорително погледна шефа. Прав сте, Ераст Петрович, но бъдете по-деликатен. Ангелина Самсоновна, разбира се, не е благородничка като вас, но Бога ми, никоя дворянка не може да й стъпи на малкия пръст. Друг на ваше място би я направил своя законна съпруга без капка презрение. Напротив дори — би бил щастлив.

Но той нищо не каза на глас, не посмя.

— Данни за полови сношения? — съсредоточено попита шефа, без да го е грижа за мимиките на Тюлпанов.

— Егор Вилемович не можа да уточни. Земята е още сковава от студ, но все пак е минало доста време. По-важното е друго! — Анисий направи ефектна пауза и пристъпи към основното.

Разказа как по негово указание разкопали така наречените „ровове“ — общите гробове на безименните покойници. Огледали общо над седемдесет мъртъвци. Девет трупа, от тях един мъжки, имали явни белези от поругание. Картинката е почти като днешната: някой добре запознат с анатомията и разполагащ с хирургични инструменти на воля се е гаврил с телата.

— И най-интересното, шефе, е, че три обезобразени трупа са извадени от миналогодишни ровове! — докладва Анисий и скромно додаде: — Така им наредих — за всеки случай да разкопаят ноемврийския и декемврийския ров.

Ераст Петрович много внимателно слушаше помощника си, а на това място направо подскочи от стола:

— Как така декемврийски, как така ноемврийски! Невероятно!

— И аз се възмутих по същия начин. Каква е тази наша полиция, а? От колко месеца някакъв изрод вилнее из Москва, а ние изобщо не знаем! Щом коли отрепки, полицаите не ги е грижа — хвърляй в трапа, и довиждане. Вие си знаете, шефе, ама да съм аз, ще им размажа фасона и на Юровски, и на Ейхман.

Но шефът просто не беше на себе си. Бързо кръстоса стаята напред-назад и избъбри:

— Няма как да е през декември, още по-малко пък през ноември! Той беше още в Лондон по това време!

Тюлпанов примига — какво общо има Лондон? Ераст Петрович не беше успял да го запознае с теорията за Джек Изкормвача.

Фандорин пламна при спомена как се засегна от думите на княз Долгорукой, че е почти без грешка.