Читать «Декоратор (Специални поръчения — 2)» онлайн - страница 17

Ето че допускате грешки, Ераст Петрович, и то какви грешки!

* * *

Взетото решение е осъществено. Явно Божията промисъл е помогнала тъй бързо да го претворя в дела.

Цял ден ме изпълва възторг и чувство за неуязвимост — след вчерашния екстаз.

Дъжд и кал, през деня бях много зает, а изобщо не усещам умора. Душата ми пее, тегли ме просторът, скитосването по околните улици и пущинаци.

Пак е вечер. Вървя по „Протопоповски“ към „Каланчовка“. Там някаква жена се пазари с файтонджия. Не се спазариха и онзи си замина, а жената пристъпва объркана от крак на крак. Гледам я — надула шкембето, трябва да е поне в седмия месец. Просто дъхът ми спря: ей го, само ми идва в ръцете.

Приближавам се — всичко съвпада. Тя е точно каквато ми трябва. Мръсна, с отекла мутра. С окапали вежди и мигли — явно сифилис. Надали има същество, което да е толкова противоположно на понятието Красота.

Заговарям я. Дошла от село да навести мъжа си. Той е занаятчия в Арсенала.

Всичко се очертава толкова лесно. Казвам й, че Арсеналът е наблизо, предлагам и да я заведа. Тя не се плаши, защото днес съм жена. Водя я през пущинаците към езерото на Имеровската ботаническа градина. Там е тъмно и няма жива душа. Докато вървим, жената се оплаква колко е тежък животът на село. Аз и съчувствам.

Завеждам я до брега, казвам и да не се плаши, чака я радост. Тя гледа тъпо. Умира безмълвно, само въздухът изсвистява в гърлото й и кръвта и бълбука.

Нямам търпение да отворя бисерната мида и дори не изчаквам края на конвулсиите.

Уви, очаква ме разочарование. Когато с разтреперани от сладка припряност ръце отварям сцепената матка, ми се повдига. Живият зародиш е уродлив и изобщо не прилича на бисер. Изглежда точно като спиртосаните уродчета в стъклениците на професор Линц: същото вампирче. Шава, зее с мишата си устичка. Погнусен го хвърлям.

Извод: човекът подобно на цветето трябва да се развие, за да стане красив. Сега разбирам защо никога не съм харесвал децата — гноми с несъразмерно големи глави и недоразвита репродуктивна система.

Московските детективи се размърдаха — вчерашната декорация най-сетне извести полицията за появата ми. Смях. Аз съм по-хитър и по-силен, никога няма да ме разкрият. „Какъв актьор умира.“ — както, е казал Нерон. Все едно го е казал за мен.

Но хвърлям трупа на жената и мишленцето й в езерото. Защо да разлайвам кучетата, пък и с какво да се похваля — не ставаше за качествена декорация.

„Бандерора“

5 април, Велика сряда, сутринта

В ранното утро Ераст Петрович се заключи в кабинета си да размишлява, а Тюлпанов пак потегли за „Божедомка“ — да разкопават октомврийската и септемврийската яма. Сам го предложи. Трябваше да разберат кога е започнал изпълненията си московският убиец. Шефът не възрази. Добре, рече той, вървете, а мислите му вече другаде — дедуктира.

Този път работата беше гадна, много по-отвратителна от вчера. Труповете, погребани още преди студовете, бяха ужасно разложени и Анисий просто не можеше да ги гледа, а да диша отровения въздух му беше още по-невъзможно. На два пъти дори повърна, не можа да издържи.