Читать «Дежурство на Титан» онлайн - страница 4

— Какво си се развикал? — посрещна ме той намръщено. — Ще събудиш хората! И изобщо, защо си оставил дежурството?

— Ела веднага горе! — казах задъхано, след това обясних случилото се.

Мрачната му физиономия бързо промени чертите си и доби онзи израз на задоволство, който така често ме дразнеше.

— Е, щом настояваш, да се качим — произнесе с престорена небрежност. — Понякога човек иска да открие едно, а открива друго, не по-малко велико.

Дългият му, доскоро увиснал нос, победоносно се върна в шахтата.

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1063]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47