Читать «Дежурство на Титан» онлайн - страница 2

Той ме изгледа намръщено, но благоволи да отвърне:

— Звуков регистратор на гравитационни вълни.

Зяпнах от изненада. Чутото надмина представата ми за неговите способности.

— Шегуваш ли се?

— Не — отвърна кратко. — След малко ще го изпробвам. Само да монтирам насочвания сканер и репродуктора.

— На какъв принцип работи?

— Не мисля, че съм успял да измеря честотата на гравитационните вълни, досега никой не го е направил. Хрумна ми да използувам техен вторичен ефект, който лесно се преобразува в звук. Като не мога да регистрирам параметрите им, защо да не ги чуя?

Противно на намерението ми, темата на разговора чувствително подобри настроението му. Приближих се и се загледах в подредените проводници, изскочили от дъното на прозрачна кутийка, в която се мъдреше синьо кристалче. Останалите части на уреда бяха скрити в две къси пластмасови тръби.

— Това е резонаторът — Челидзе посочи кристалчето. — Сканерът в предната част приема вълните и ги насочва в него. Усилвателят и репродукторът са отзад. Както виждаш — проста работа, само че трябва да се сетиш. Консумацията на енергия е нищожна — не повече от един ват.

— И как се борави с него?

— Насочваш сканера към наблюдаемия обект и натискаш това копче. Обектът трябва да зазвучи в репродуктора. Интерференцията на паразитните фонови вълни е изолирана с филтър. Височината на получения тон ще бъде пропорционална на изследваната маса. Впрочем сега ще проверим.

Той натисна копчето и в помещението се разнесе писклив звук.

— Какво чуваме? — попитах неуверено.

— Момент да погледна — отвърна Челидзе и важно се отправи към илюминатора. — Част от пръстен на Сатурн. Стените на помещението не влизат в сметката. Те са изолирани с друг филтър.

Той завъртя два винта и неговото произведение се наведе надолу. Високата тоналност премина в средна.

— Не е съвсем лошо, нали? — попита гордо.

— Да не хващаш някакво радиоизлъчване?

— Омръзна ми от дилетанти. За разлика от Юпитер, Сатурн не излъчва нищо. И престани с глупавите си предложения, по-интересно е да чуем гласа на Слънцето. Ето, обръщам уреда, навивам винта… Готово!

От репродуктора излезе пулсиращ басов звук. Лицето на Челидзе засия.

— Как мислиш, работи ли този уред? — изрече надуто.

— Да — потвърдих с безразличие, — но не намирам смисъл в създаването му. Слънцето и Сатурн са добре видими, а масата им — достатъчно точно измерена. Има ли значение тяхното различно звучене?

— Има! Наблегна Челидзе с нотки на обида. — Забравяш за черните дупки. Най-бързият, удобен и съвършен способ за тяхното локализиране е моят! По предварителни изчисления, ако насоча уреда към подобен обект, репродукторът ще бъде ням като гроб. И още нещо: възнамерявам да открия черна дупка не другаде, а около слънчевата система. Нейното съществуване е спорно и съм призован от съдбата да го докажа.

Въпреки обзелите ме съмнения млъкнах, а той продължи да върти винтовете на изобретението си. Титан излизаше от радиосянката на Сатурн и се приготвих за работа. Какафонията от звуци, която изригваше от уреда на Челидзе ми пречеше и тъкмо се канех да прекратя опитите му, когато настъпи тишина.