Читать «Деда Митрия» онлайн - страница 3
Добри Жотев
Като чух песента, и сърцето ми примре. Водим орото, гледам Раца — не играе, като чучулига поднебесна трепка. Жълтичката на слънцето свети, душата ми грее. А под тия пусти гърди мъка ми мъчнее. Ти, дете, не знаеш още що е това севда. Убавиня е севдата, убавиня райска! И мъка е адска. Тая мъка ме пощури, та не знаех ни къде съм, ни кой съм. И направих нещо, що никой не е правил — из един път скърших хорото, дойдох при Раца, наведох се и я целивах по челото. Целивах я, а устната ми фрас, пукна се и кръв потече.
— Дедо Митрио — рекох му, — не наскачаха ли ергените от Раковица да те бият? Нали знаеш, само да погледне някой другоселска мома, какви побоища стават и сега!
Деда Митрия се замисли:
— Не знам, никой нищо не рече… А един ергенин от Раковица с кърпа кръвта от устата ми пребърса… Дете, пред големата убавиня и господ поклон прави! Само орото се разтури и Гига ме повлече да си одиме у село.
Попитах го защо не се е оженил за Раца Попова, щом толкова са се обичали. Старецът помрачня:
— Тате ми избра друга и като рече тая, та тая! Ожених се за другата. Прека дума не съм й продумал. А и она беше добра жена, бог да я прости! Ама стана така, та цел живот до нейното рамо легах, а сърцето ми до рамото на Раца Попова…
Деда Митрия замълча. Умълчах се и аз. Върволицата от говеда по хребета се удължи. Някои от добичетата вече влизаха в селото и затъжени за стопаните си, нетърпеливо промучаваха.
— Я иди да ми донесеш гуслата — помоли ме неочаквано старецът.
Затичах към хамбара. Там, окачена на пирон, висеше гуслата му. Подобен музикален инструмент не съм виждал и едва ли ще видя. Всъщност това беше гусла като гусла, само че и струните, и лъкът бяха от конска опашка. Звукът представляваше нещо като бръмчене на насекомо. Нямаше глас старецът, пееше малко сипкаво и глухо, но завладяващо.
Този рът пое гуслата като да извършваше свещенодействие. Огледа я с любов, настрои я. Пръстите му с цвят на потъмняващ бронз заиграха по лявата струна. Запя:
Песента е епическа. Паметта ми е съхранила само някои куплети, но съдържанието помня: Невръстна била Стоянка, когато брат й Стоян отишъл на гурбет. Минали се години и тя пораснала. Питала и разпитвала за своя брат, докато научила, че той бил станал богат човек, че имал богатска къща и че наскоро се оженил. Копняла сестрата да види брат си и да провери щастлив ли е със своята млада булка. Накрая решила да отиде в дома му и без да каже, че е негова сестра, да се цани за слугиня. По този начин най-сигурно щяла да провери как живее той. Пристигнала един ден и направила каквото си била намислила. Голяма хубавица била Стоянка и жената на брат й започнала да я ревнува от мъжа си. И неукротима била ревността й. Накарала Стоянка да „отсее“ брашно, та като „набрашни“ лицето си, да „омръзне“ на Стоян. Послушната слугиня изпълнила поръчката. Но се случило обратното:
