Читать «Двусантиметровото дяволче» онлайн - страница 2
Айзък Азимов
— Не — излъгах аз, за да не парадирам отново със знанията си по обиден за него начин. — Кажете ми.
— Архимагът е майстор магьосник — поясни Джордж, издавайки звук, подобен на въздишка на облекчение. — Суейн изучавал тайнствени и забранени изкуства. Това е било възможно тогава, преди да се появи целият този отвратителен скептицизъм. Той е бил погълнат от идеята да издири начина за убеждаване на младите дами да се държат благородно и смирено, което е украса на женствеността, и да обуздават своята вироглавост и опърничавост.
— Аха — разбиращо казах аз.
— За това той се нуждаел от дяволи и усъвършенствувал начин да ги призовава, като горял някакви сладки билета и произнасял полузабравени чудодейни имена.
— И действало ли е това, г-н Битърнът?
— Наричайте ме Джордж, моля. Разбира се, че е действало. Той често се оплаквал, че жените по негово време били упорити като магарета и много твърдоглави и с нелюбезни забележки за естеството на зачатието му оспорвали твърдението му че е внук на крал. Затова разполагал с цяла сюрия дяволи, които работели за него. Щом дяволът си свършел работата, те вече били убедени, че извънбрачният син си е съвсем естествен.
— Сигурен ли си, че е било така, Джордж? — попитах аз.
— Напълно, тъй като миналото лято намерих негов свитък с рецепти за призоваване на дяволи. Открих го в старинен английски замък, който сега е в руини, но навремето е принадлежал на нашето семейство. Бяха точно изброени билките, начина на изгарянето им, стъпките, чудодейните имена, интонациите. Всичко. Беше написан на староанглийски — англосаксонски, нали разбираш, — но аз съм между другото и лингвист.
В думите ми се долавяше известен, макар и смекчен, скептицизъм:
— Шегуваш се — казах аз.
Той ме изгледа високомерно.
— Защо мислиш така? Предполагаш, че се занасям? Това е автентичен свитък. Сам опитах рецептите.
— И се сдоби с дявол.
— Да, наистина — потвърди той, като посочи изразително към горното джобче на сакото си.
— Вътре ли е?
Джордж докосна джобчето и тъкмо да кимне с глава, когато пръстите му явно напипаха нещо важно или пък може би не успяха да напипат нищо важно. Той надникна вътре.
— Отишал си е — в гласа му звучеше недоволство. — Дематериализирал се е. Но не можеш да му се сърдиш. Снощи беше с мен, защото му беше интересно на сбирката, нали разбираш. Дадох му малко уиски с един капкомер и то му хареса. Може би му хареса повечко, защото в бара налетя да се бие с един папагал в клетка и започна да цвърчи обидни имена. За щастие заспа преди засегнатата птица да си отмъсти. Тази сутрин не беше в най-добра форма и предполагам, че си е отишъл в къщи, кой знае къде, за да се възстанови.
Нещо у мен се възбунтува. Наистина ли очаква да повярвам на всичко това?
— Искаш да кажеш, че имаш дявол в горния джоб на сакото си?
— Бързо се ориентираш в ситуацията — каза Джордж — и това е похвално.
— Колко е голям?
— Два сантиметра.
— Но това е по-малко от един инч.
— Точно така. Един инч е 2,54 сантиметра.
— Че какъв дявол може да е той, след като е само два сантиметра?
— Малък — уточни Джордж, — но, както се казва в старата поговорка, по-добре малко дяволче, отколкото никакво.