Читать «Двусантиметровото дяволче» онлайн - страница 2

— Не — излъгах аз, за да не парадирам отново със знанията си по обиден за него начин. — Кажете ми.

— Архимагът е майстор магьосник — поясни Джордж, издавайки звук, подобен на въздишка на облекчение. — Суейн изучавал тайнствени и забранени изкуства. Това е било възможно тогава, преди да се появи целият този отвратителен скептицизъм. Той е бил погълнат от идеята да издири начина за убеждаване на младите дами да се държат благородно и смирено, което е украса на женствеността, и да обуздават своята вироглавост и опърничавост.

— Аха — разбиращо казах аз.

— За това той се нуждаел от дяволи и усъвършенствувал начин да ги призовава, като горял някакви сладки билета и произнасял полузабравени чудодейни имена.

— И действало ли е това, г-н Битърнът?

— Наричайте ме Джордж, моля. Разбира се, че е действало. Той често се оплаквал, че жените по негово време били упорити като магарета и много твърдоглави и с нелюбезни забележки за естеството на зачатието му оспорвали твърдението му че е внук на крал. Затова разполагал с цяла сюрия дяволи, които работели за него. Щом дяволът си свършел работата, те вече били убедени, че извънбрачният син си е съвсем естествен.

— Сигурен ли си, че е било така, Джордж? — попитах аз.

— Напълно, тъй като миналото лято намерих негов свитък с рецепти за призоваване на дяволи. Открих го в старинен английски замък, който сега е в руини, но навремето е принадлежал на нашето семейство. Бяха точно изброени билките, начина на изгарянето им, стъпките, чудодейните имена, интонациите. Всичко. Беше написан на староанглийски — англосаксонски, нали разбираш, — но аз съм между другото и лингвист.

В думите ми се долавяше известен, макар и смекчен, скептицизъм:

— Шегуваш се — казах аз.

Той ме изгледа високомерно.

— Защо мислиш така? Предполагаш, че се занасям? Това е автентичен свитък. Сам опитах рецептите.

— И се сдоби с дявол.

— Да, наистина — потвърди той, като посочи изразително към горното джобче на сакото си.

— Вътре ли е?

Джордж докосна джобчето и тъкмо да кимне с глава, когато пръстите му явно напипаха нещо важно или пък може би не успяха да напипат нищо важно. Той надникна вътре.

— Отишал си е — в гласа му звучеше недоволство. — Дематериализирал се е. Но не можеш да му се сърдиш. Снощи беше с мен, защото му беше интересно на сбирката, нали разбираш. Дадох му малко уиски с един капкомер и то му хареса. Може би му хареса повечко, защото в бара налетя да се бие с един папагал в клетка и започна да цвърчи обидни имена. За щастие заспа преди засегнатата птица да си отмъсти. Тази сутрин не беше в най-добра форма и предполагам, че си е отишъл в къщи, кой знае къде, за да се възстанови.

Нещо у мен се възбунтува. Наистина ли очаква да повярвам на всичко това?

— Искаш да кажеш, че имаш дявол в горния джоб на сакото си?

— Бързо се ориентираш в ситуацията — каза Джордж — и това е похвално.

— Колко е голям?

— Два сантиметра.

— Но това е по-малко от един инч.

— Точно така. Един инч е 2,54 сантиметра.

— Че какъв дявол може да е той, след като е само два сантиметра?

— Малък — уточни Джордж, — но, както се казва в старата поговорка, по-добре малко дяволче, отколкото никакво.