Читать «Двусантиметровото дяволче» онлайн

Айзък Азимов

Двусантиметровото дяволче

Срещнах Джордж на някяква литературна сбирка преди доста години и той ми направи впечатление с особеното изражение на невинност и прямота, изписано върху неговото кръгло лице на мъж на средна възраст. Беше от хората, на които бихте поверили портмонето си докато отивате да поплувате.

Беше ме познал от снимките, отпечатани на гърба на моите книги, и ме поздрави зарадван, като ми обясняваше колко много харесва моите разкази и романи, което, разбира се, издигна в очите ми неговата интелигентност и вкус.

Ръкувахме се сърдечно и той ми се представи:

— Името ми е Джордж Битърнът.

— Битърнът — повторих аз в желанието си да го запомня по-добре. — Необичайно име.

— Датско е — поясни той — и е много аристократично. Аз съм потомък на Кнут, по-известен като Канут, датски крал, завладял Англия в началото на XI век. Един от прадедите ми е бил негов син, роден извън брачното ложе, разбира се.

— Разбира се — промърморих аз, въпреки че не виждах защо трябва да се разбира от самосебе си.

— Той бил наречен Кнут на баща си — продължи Джордж — и когато бил представен на краля, царственият датчанин се провикнал: „За бога, това ли е наследникът ми?“

— Не съвсем — отбелязал царедворецът, който дундуркал малкия Кнут, — тъй като е незаконороден и майка му е перачката, която вие…

— А-а — провикнал се кралят, — така е по-добре.

И оттогава той станал известен като Бетъркнут. Само с едно-единствено име. Аз съм наследил името си по пряка мъжка линия, само че превратностите на времето са го променили на Битърнът.

И сините му очи ме загледаха с онова хипнотизиращо простодушие, което на допуска никакво съмнение.

— Ще се съгласите ли да обядваме заедно? — предложих аз и посочих към изискания ресторант, който явно бе предназначен за хора с дебели портфейли.

Джордж отговори:

— Не мислите ли, че това бистро е малко фрапантно и че закусвалнята от другата страна би могла…?

— Като мой гост — добавих аз.

Джордж присви устни и отвърна:

— Наистина, колкото повече се вглеждам в това бистро, толкова повече ми харесва с домашната си атмосфера. Добре, става.

По време на основното ядене Джордж продължи:

— Моят прадядо Бетъркнут имал син, когото нарекъл Суейн. Хубаво датско име.

— Да, знам — потвърдих аз. — Името на бащата на крал Кнут било Суейн Раздвоената брада. В днешно време името обикновено се пише Свен.

Джордж се понамуси и каза:

— Няма нужда, драги, да парадирате със знанията си по този въпрос. Приемам, че разполагате с някакви остатъци от образование.

Почуствах се засрамен.

— Съжалявам.

Той махна великодушно с ръка, прощавайки ми, поръча още една бутилка вино и поде отново:

— Суейн Бетъркнут страшно си падал по младите жени — качество, което всички Битърнът са наследили, и имал много голям успех сред тях. Трябва да добавя — както и всички ние, неговите потомци. Съвсем достоверно се твърди, че много жени след раздялата с него поклащали глава и с възхищение казвали: „Ах, какъв е този Суейн“. Той е бил също така и архимаг.

След кратка пауза Джордж рязко запита:

— Знаете ли какво е архимаг?