Читать «Двор от крила и разруха» онлайн - страница 349

Не изрече нито дума. Нито помръдна.

Кралят се изкикоти и насочи собственото си оръжие.

— Да видим на какво са те научили илирианците.

Връхлетя я още преди сестра ми да смогне да извърти меча си към него.

Тя отскочи назад с изцъклени очи, закачайки меча му със своя. Кралят атакува отново, а Неста му се изплъзна и отстъпи още по-назад в гората.

Опитваше да го отдалечи от Касиан.

И успя да го отвлече с още няколко крачки, преди кралят да се отегчи.

Само с две движения й отне меча. С още едно я удари в лицето, толкова силно, че Неста се строполи.

Касиан изрева името й и пак поде пълзенето си към нея.

Кралят прибра меча в ножницата си и се извиси над нея, докато сестра ми се мъчеше да стане от земята.

— Е? С какво друго ще опиташ да ме надвиеш?

Неста се завъртя по гръб и протегна ръка.

Бяла, огнена сила бликна от дланта й и се заби в гърдите му.

Значи, това бе целила. Да го доближи до себе си. Да го накара да свали гарда си.

Мощта й го блъсна назад и той полетя през дърветата. Прекършвайки ги едно след друго.

Котелът като че ли се успокои. Беше изразходила и сетния остатък от силата си.

Неста скочи на крака с окървавена от удара на краля уста и се запрепъва през полянката, за да коленичи пред Касиан.

— Ставай — простена, дърпайки го за рамото. — Ставай.

Той опита, но не успя.

— Прекалено си тежък — продължи умолително сестра ми и все пак понечи да го вдигне, макар че пръстите й се пързаляха по окървавената му черна броня. — Не мога… той идва…

— Върви — програчи Касиан.

Силата й беше спряла да блъска краля в дърветата. Той вече крачеше към тях, изтупвайки трески и листа от жакета си. Не бързаше — знаеше, че Неста няма да си тръгне. И сякаш предвкусваше кървавото си отмъщение.

Сестра ми наново се втурна да вдигне Касиан, стискайки зъби. От гърлото му се изтръгна пресеклив вопъл.

— Бягай! — излая насреща й.

— Не мога — промълви тя с разтреперан глас. — Не мога.

Същото обяснение, което му беше дал и Рис.

Касиан изпъшка от болка, но разпери окървавени ръце, за да обгърне лицето й с длани.

— Не съжалявам за нищо друго в живота си, освен за това. — Гласът му се насичаше с всяка следваща дума. — За това, че нямахме достатъчно време; че нямах време с теб, Неста.

Сестра ми не го спря, когато той се понадигна и я целуна — съвсем леко. За толкова имаше сили.

После избърса сълзата, търкулнала се по лицето й, и пророни:

— Ще те намеря в отвъдното… в идния живот. И ще изживеем времето си заедно. Обещавам.

Кралят на Хиберн пристъпи на полянката. Около върховете на пръстите му се усукваше тъмна сила.

И дори Котелът като че ли застина от изненада — от изненада или от някакво… чувство, когато Неста погледна към краля, наближаващ с гибел, виеща се около ръцете му. А сетне сведе очи към Касиан.

И покри тялото му със своето.

Касиан замръзна, но след миг прокара ръка през гърба й.

Заедно. Щяха да си отидат заедно.

Предлагам ти сделка — заявих на Котела. — Предлагам ти душата си. Само ги спаси.

— Романтично — процеди кралят, — но не особено разумно.

Неста не помръдна от тялото на Касиан.