Читать «Двор от крила и разруха» онлайн - страница 347

Кралят на Хиберн се ответря точно пред тях.

Силата на Неста се нажежи, а после изчезна.

Касиан не помръдна. Не посмя.

Защото Хиберн държеше баща ни пред себе си, опрял меч в гърлото му.

* * *

Ето защо бе погледнал към морето. Знаеше, че Неста ще го удари със смъртоносната си сила в мига, в който се появеше, а единственият начин да я спре беше с…

Човешки щит. Заради който би се замислила дали да атакува.

Баща ни беше оплискан с кръв, по-слаб от последния път, когато го бяхме видели.

— Неста — промълви той, забелязал ушите й, елфическия й облик.

Могъществото, тлеещо в очите й.

Кралят се усмихна.

— Колко любящ баща. Довел е цяла армия, за да спаси дъщерите си.

Неста не отвърна. Касиан стрелкаше очи по поляната, преценявайки всяка възможност, всеки ъгъл.

Спаси го — примолих се на Котела. — Помогни му.

Котелът не ми отговори. Нямаше глас, нито съзнание — само някаква първична нужда да си върне отнетото.

Кралят на Хиберн килна глава, за да огледа брадясалото, загоряло от слънцето лице на баща ни.

— Толкова много неща са се променили, откакто си потеглил от дома. И трите ти дъщери вече се елфи. Едната дори се омъжи за доста добра партия.

Баща ми просто се взираше в Неста. Без да обръща внимание на чудовището зад себе си. А накрая каза:

— Обикнах те в момента, в който за пръв път те взех в обятията си. И толкова… толкова много съжалявам, Неста. Моята Неста. Толкова съжалявам за всичко.

— Моля те — Неста се извърна към краля. Само две думи, сурови и дрезгави. — Моля те.

— Ти какво ще ми дадеш в замяна, Неста Арчерън?

Тя отново впери очи в баща ни, който клатеше глава. Ръката на Касиан потрепна, вдигайки леко меча. Нагласяше го в удобна позиция за атака.

— Ще ми върнеш ли онова, което открадна?

— Да.

— Дори да се наложи да го издълбая с нож по теб?

Баща ни изръмжа:

— Да не си докоснал дъщеря ми с мръсните си ръце…

Чух изпращяването, преди да осъзная какво се случва.

Преди да установя под колко странен ъгъл стоеше главата на баща ни. Как светлината в очите му се смрази.

Неста не издаде нито звук. Даже не трепна, когато кралят на Хиберн прекърши врата на баща ни.

Аз запищях. Запищях и се замятах в хватката на Котела. Замолих го да спре — да го върне, да сложи край на това…

Тялото на баща ни се свлече на поляната и Неста го проследи с поглед.

И както кралят бе очаквал… силата й угасна.

Ала тази на Касиан остана.

Стрели от ослепително червено се устремиха към краля, а Неста светкавично бе обгърната от щит. Касиан се хвърли в атака.

И когато генералът връхлетя краля, който се изсмя, сякаш нямаше нищо против да си поиграят малко с мечовете… Аз вперих взор в баща си, проснат на земята. В отворените му, незрящи очи.

Касиан отблъсна краля от тялото на баща ни с меча и магията си. Нямаше да го удържи дълго. Само колкото Неста да избяга, ако си наумеше.

Колкото аз да довърша онова, заради което най-близките ми жертваха живота си. Но Котелът не ме пускаше.