Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 113

— Нима е имала друг избор?

— Страхувам се, че не — поклати глава Хонико. — Той я измъкнал от затвора. Семейството й било в Изе, никой дори не подозирал, че тя работи в Токио… — Пред тях се появиха чинии с красиво подредени зеленчуци. — Платил й глобата, изчистил досието й… „За да започнеш нов живот“, рекъл… — Вилицата й набучи един аспарагус с доста повече сила от необходимото. — Той, а не тя… — Очите й гледаха набученото на вилицата парче зеленчук с такъв интерес, сякаш го очакваше да оживее. — Можете да си представите колко му е била благодарна, нали?

На терасата отсреща фотографът буквално побъркваше нещастните младоженци.

— От този ден нататък тя му е дължала огромно „гири“ и не можела да му откаже нищо… Най-смешното е, че ако баща ми е подозирал това, той без съмнение би се побъркал… Но подобно нещо и през ум не му минавало, разбира се…

Никълъс ровеше в чинията си, вероятно заразен от нейната липса на апетит.

— В крайна сметка обикнала ли го е? — попита той.

Хонико го възнагради с крива усмивка и отмести чинията си:

— Всички търсим хепиенда, нали? Всъщност не мога да отговоря на този въпрос… Тя почина преди година, а баща ми… — от устата й се откъсна тежка въздишка. — Не зная къде е, не зная дори дали е жив… Напусна ни, когато бях на дванадесет години, оттогава насам не съм чувала нищо за него. Не се обади, не прати дори цент за издръжката ми. Нищо. Сякаш никога не е съществувал. Оттогава до самата си смърт мама не произнесе името му нито веднъж…

— Очите й срещнаха неговите. — Предполагам, че го е обичала… Защото той наистина й разби сърцето…

Насочил поглед към тълпата, която се блъскаше в церемониалната зала, Никълъс сериозно се усъмни в правилността на хрумването си да доведе тази жена именно тук.

Изведнъж светът наоколо се наклони на една страна, сватбарите насреща заприличаха на шарени лентички, небето придоби цвят на дъвка. Никълъс стреснато сведе очи към ръката си, легнала върху масата. Нима действително е проникнала през плота, както изглеждаше? Тръсна глава, но в ушите му продължаха да бръмчат милиони пчели. Усети озадачения поглед на Хонико, но на практика изобщо не я виждаше. Дъвката бавно се спускаше от небето и заплашваше да го погълне.

После всичко дойде на мястото си — като опънат ластик, изплъзнал се между пръстите.

— Лошо ли ви стана? — попита Хонико. — Преди миг бяхте бял като вар, а сега се потите…

Никълъс избърса челото си със салфетката, езикът му беше странно надебелял. Какво стана? Пристъпът беше на Тао-тао, в това съмнение нямаше. Но не беше Акшара, а по-скоро Кшира… Мрачна и стихийна енергия, неподлежаща на контрол. Накъде се устреми тя? Въпросът го накара да потръпне от ужас.

— Няма нищо, всичко е наред — успя да смотолеви той. И веднага усети фалша в собствените си думи.

Преди тридесет години хотел „Голдън гейт ин“ бил модерно и процъфтяващо заведение. Въпреки грозната си фасада, сградата била особено удобна за срещи на бандитите от Куинс и Източен Ню Йорк. Разположена на пресечката на авеню Кони Айлънд и Белт паркуей, тя предлагала отлична гледка към залива Шийпсхед Бей. А там, върху широката пясъчна ивица, лежало всичко, което бандитите харесват: плаж, яхти, разголени женски тела…