Читать «Двойникът на нинджата (Част I)» онлайн - страница 112
Ерик Лустбадер
— Бил е в армията, така ли?
— Във военната полиция — отвърна тя, а тъмните очила продължаваха танца си над чашите. — Преследвал лошите, знаете… Валутни спекуланти, търговци на оръжие, черноборсаджии…
Ставаше интересно. Тази жена ясно показваше, че не желае да говори за баща си, но въпреки това го правеше.
— Разкажете ми за майка си — каза Никълъс, след като изчака да сервират салатите. Стремежът му беше да отнеме част от напрежението.
— Няма кой знае какво за разказване. Баща ми се запознал с нея в Ропонги… — очите на Хонико бяха насочени към следващата брачна двойка. Тези бяха облечени в черни кожени костюми на мотоциклетисти, пъргав фотограф ги инструктираше как да заемат най-добри пози.
— И това е всичко, така ли?
Хонико изчака сватбарите да бъдат подредени срещу слънцето, после бавно сведе очи към салатата си.
— Извинявайте, това не ми влиза в работата — рече Никълъс.
На терасата отсреща двамата младоженци си разменяха якетата. Раменете и ръцете им бяха така татуирани, че кожа почти не можеше да се види.
Заковала внимателен поглед в шарените татуировки, Хонико бавно поклати глава:
— Всъщност това съвсем
Никълъс мълчаливо чакаше, очите му следяха пъргавите действия на фотографа.
— Майка ми е работила съвсем близо, в едно „торуко“ — промълви тя след дълга пауза. Очите й срещнаха неговите и побързаха да се отместят встрани. — Знаете ли какво е „торуко“?
— Да, в днешно време ги наричат „сапунджийници“… — Никълъс набучи на вилицата си малко задушени зеленчуци, покрити с козе сирене. — Името произлиза от изопаченото наименование на английски, което означава „турска баня“.
— Тогава сигурно знаете, че мъжете не ходят на „торуко“ само за да се изкъпят…
— Обикновено това зависи от сумата, с която биха желали да се разделят…
— И от въображението на жената, която те къпе — добави тя и сведе поглед към недокоснатата салата пред себе си. — Майка ми е била „хало“… — Думата беше жаргонна. В буквален превод означава „кутия“, но значението й е съвсем различно, когато става въпрос за жените в мъжките бани.
— Баща ви знаел ли е това?
— Да. Това било тяхното „тенки“… — „Тенки“ е японската дума за тайна, която знаят само двама души. — Получил сигнал, че в банята се намира опасен черноборсаджия. Арестувал го вътре, буквално с насапунисани гениталии. Същата участ сполетяла и останалите посетители, включително и майка ми…
— И двамата се влюбили…
— Безумно — засмя се с леко притеснение Хонико. — Баща ми беше стопроцентов американец — праволинеен и малко романтичен… Изобщо не е имал представа за японския характер… — Остави вилицата, която от известно време въртеше между пръстите си. — Единственото му желание било да я отведе по-далеч от този живот…
— Тя, естествено, приела — добави той и отмести салатата си. — Не защото го е искала, а защото
— Тя му станала съпруга — отбеляза Хонико, наблюдавайки сръчните ръце на келнера, който разчистваше масата. — Това, което е поискал от нея…
