Читать «Двойни игри» онлайн - страница 51

Беше го открил в интернет, по време на принудителния си престой във Филаделфия. Кликна на лични трагедии и името на момчето се появи. Бащата беше допуснал грешката да замине за Пакистан, за да види умиращата си майка. По нещастно стечение на обстоятелствата се беше появил в родното й село в момента, в който оттам минавал един от бойците на Осама. Пакистанските шпиони на ЦРУ предали информацията където трябва. След завръщането си в Америка бащата бил арестуван и подложен на разпити. След три месеца зад решетките ФБР най-после стигнало до заключението, че единственото общо между него и Ал Кайда е религията.

Но човекът имал слабо сърце и след стреса от разпитите състоянието му рязко се влошило. Фалирала и малката обущарница, с чиято помощ изхранвал семейството си. Просто угаснал — като неполивано цвете. Съпругата му — обикновена женица, която така и не успяла да свикне с американския начин на живот, била на ръба на нервен срив вследствие безкрайните разпити в полицията и състоянието на мъжа й. Разбира се, момчето също пострадало. Съучениците му християни, до вчера негови близки приятели, започнали да го тормозят. Два месеца след като го освободили, бащата на момчето получил инфаркт и починал. Майката, останала на мизерните социални помощи, се принудила да продаде къщата и да се премести заедно със сина си в най-мръсната част на този мръсен град. По-късно момчето сподели, че оттогава насам почти не говорела, напълно съкрушена от нещастието.

— Цял ден не си хапнал нищо — прошепна той и сложи ръка на рамото на момчето. — Ела да отидем някъде, където предлагат чай и закуски. Там ще поговорим за баща ти, а и за теб.

16

— Приличаш на човек, който се е приличал на истинско слънце — отбеляза Хансън.

— Бях в Кий Уест — поясни Демарко.

Самолетът му беше кацнал едва преди час. Дойде тук направо от летището и, както се оказа, точно навреме. Хансън беше спрял компютъра и заключваше служебната си каса, готов да напусне кабинета си. Полетът на Демарко действително закъсня поради засилените мерки за сигурност на летището в Маями. Заради опита за отвличане на самолета от Ню Йорк за Вашингтон проверяваха дори личния багаж на пътниците, независимо от дестинациите.

— Кий Уест! — замечтано промълви Хансън. — Колко хубаво звучи, особено предвид факта, че сутринта тук беше под нулата.

— Наистина ли? — Демарко нямаше желание да обсъжда с Хансън нито времето, нито кратката си ваканция. — Бих желал да ме запознаеш по-подробно със случая — както преди време със случая „Реза Зариф“.

— О, не знам — поклати глава Хансън. — Генералът ми даде разрешение да те осветля по случая „Зариф“, но за другия не е казал нищо. Освен това доста си закъснял.

— Въпросът с генерала е уреден — излъга Демарко. — Ако искаш, обади му се.

Беше готов да се обзаложи, че сътрудниците на Анди Банкс ненавиждат контактите с шефа си — един нелюбезен и прекомерно взискателен грубиян.