Читать «Двойни игри» онлайн - страница 50

Майк Лосон

На другия ден момчето отново захвърли учебниците си в някакъв контейнер — този път директно срещу сградата, в която живееше. Безцелната му разходка продължи пет часа. Не се срещна с никого. На връщане извади учебниците си от контейнера и се прибра у дома. Явно не искаше майка му да разбере, че не ходи на училище.

На четвъртия ден от престоя му в Кливланд се случиха две неща: някакъв мюсюлманин направи опит да отвлече самолет, а самият той осъществи първия си контакт с момчето.

Информацията за отвличането не беше достатъчна, но атентаторът очевидно е имал помощници. Които за нещастие се бяха провалили точно както и неговите помощници в Балтимор. Но не съвсем.

Шейх Осама искаше правоверните в западните страни да се надигнат срещу неверниците. Разбира се, външните атаки като тази на 11 септември щяха да продължат, щяха да загинат още хора. Но това, което се случваше в момента, бе още по-добро. При нападенията в Лондон, Мадрид и Париж бяха участвали мюсюлмани, живеещи в съответните страни, и именно това беше важното. Първо, защото силите за сигурност, и без това прекомерно натоварени, бяха принудени да се обърнат навътре, към собствените си граждани. А това осигуряваше още едно предимство — разследвайки тези граждани, те ги отчуждаваха. Хората вече се третираха според цвета на кожата им. Религията им беше подложена на полицейски репресии, домовете им бяха претърсвани, а в някои случаи — като например с бащата на момчето — животът им беше напълно съсипан. Достатъчен беше фактът, че във Вашингтон почти едновременно бяха проведени две терористични нападения, при това от американски граждани. И въпреки техния провал това беше доказателство, че Бог се вслушва в думите на шейх Осама.

Когато той се насочи към него, момчето седеше на затревена туфа на брега на река Куяхога. И друг път беше идвало тук, явно обичаше да гледа как водата бърза да напусне територията на грозния град. Момчето само го погледна, после отново насочи вниманието си към реката. Той го поздрави на бащиния му език и му пожела Божията благословия. То не отговори, но очевидно беше изненадано от обръщението.

В продължение на четири дни беше обмислял това, което щеше да му каже. Един от вариантите предвиждаше да изрази съжаление за нещастието, сполетяло баща му, а след това да сподели подобна, но напълно измислена история за такава случка с негови близки. Но не беше убеден, че трябва да прибягва до лъжи, и в крайна сметка не знаеше с какво да започне. Но когато седна на тревата до него, Бог му помогна да намери верния път.

— Какво мислиш за човека, който тази сутрин се е опитал да отвлече самолет? — попита той.

Момчето продължаваше да гледа право пред себе си, но отговорът му беше ясен и категоричен:

— Жалко, че са го убили, преди да извърши това, което е намислил.

Понякога става така, че непознати хора осъществяват моментален контакт помежду си. Именно това се получи между него и момчето. То, естествено, имаше нужда от баща, а той беше готов да поеме тази роля. Плюс ролята на учител, брат и приятел. Изобщо на всичко, за да спечели доверието му.