Читать «Двойни игри» онлайн - страница 29

Не обичаше да работи в своя офис без прозорци и реши, че може да проучи Реза в друга, далеч по-приятна обстановка — близкия бар „Ястребът и гълъбът“, който съществуваше почти от времето на първите подкупи, вземани от политици. Зае едно от високите столчета на бара, поздрави бармана и си поръча мартини. Беше открил, че първото за деня мартини се отразява благоприятно на мисловните процеси — за разлика от следващите, които имаха обратния ефект. Пое чашата и разгърна вестниците пред себе си с намерението да провери какво мислят за Реза носителите на куп награди „Пулицър“.

Нямаше никакво съмнение, че именно Реза е управлявал самолета, свален преди два дни от Въздушната национална гвардия. Машината била обща собственост на Реза и още трима адвокати — всичките християни с бял цвят на кожата. Сутринта преди нападението срещу Белия дом Реза бил забелязан от двама служители на летище „Стафорд“, които го познавали съответно от пет и седем години. Единият от тях го бе видял да се качва в пилотската кабина на чесната.

Десет минути след като пилотът на единия Ф-16 идентифицирал контролния номер на частния самолет, агенти на ФБР били изпратени в семейното жилище в Арлингтън. В къщата намерили мъртви съпругата на Реза и две деца — момче на осем и момиче на единайсет години. Били убити с по един изстрел в главата от 9-милиметров автоматичен пистолет, положен в центъра на масата за хранене като някаква грозна и смъртоносна украса. По него били открити отпечатъците на Реза.

С едно изречение в статията се споменаваше, че в къщата бил открит документ, свързващ собственика й с Ал Кайда, но ФБР щеше да го запази в тайна от медиите. Според Бюрото в него се съдържала класифицирана информация, чието публикуване щяло да застраши други текущи операции. Това беше стандартното обяснение при всички случаи, в които ФБР не желаеше да споделя действията си с обществеността, но въпросът за неговата автентичност беше съвсем друга работа.

Ако Реза Зариф беше ирански гражданин, проникнал в САЩ с фалшиви документи, действията му вероятно биха имали някакъв смисъл — може би поредният радикален мюсюлманин, решил да пожертва себе си и семейството си във великия джихад. Но случаят категорично не беше такъв.

Реза и брат му Хасан бяха американци, родени и израснали в Бостън. Бяха учили в тамошните училища, след което Реза бе постъпил в Бостънския университет и бе учил право. След дипломирането си бе заминал за Вашингтон, където за кратко време работил в Министерството на правосъдието, а после отворил малка частна кантора в Арлингтън, щата Вирджиния, близо до дома си. Голяма част от клиентите му били с близкоизточен произход. Занимавал се бе главно с наследства, завещания, данъци и такси. Бизнесът му процъфтявал.