Читать «Двойни игри» онлайн - страница 27

Можеше да благодари единствено на Бога, че в момента си стои на топло, а не е подложен на мъчения в някоя затворническа килия. През онази нощ в Балтимор беше излязъл да проведе разговор от уличен автомат, но доста се забави, преди да открие работещ телефон — просто защото се намираше в страна, обитавана от животни. А след това се загуби, тъй като познаваше града съвсем бегло. Ако не беше пропуснал завоя, щеше да се окаже в гаража миг преди атаката на ФБР. Но Бог го спаси. Бог е велик!

От подробните репортажи по телевизията разбра как са спипали двамата глупаци. Той им беше заповядал да купуват амониевия нитрат на малки количества, от различни места. Но по неизвестни причини — най-вероятно мързел, небрежност или най-обикновена глупост — нещастниците бяха купили огромно количество тор, което неизбежно беше предизвикало подозрение. Но още по-лошото беше, че самият той беше идентифициран.

От Балтимор замина за Филаделфия, при семейство верни привърженици. Първоначалните му намерения бяха да остане там седмица, най-много две, докато отмине шумотевицата. Но онези глупаци изпяха на полицията за протезата му и ден по-късно всички вестници публикуваха негова снимка — с лошо качество, но достатъчно ясна. Принуди се да обръсне брадата си и да се подстриже, а следващите два месеца прекара в някакво мазе. Принудителният затвор все пак му донесе известна полза, тъй като успя да събере достатъчно информация за едно момче в Кливланд и за едно друго — в Санта Фе. Най-хубавото беше, че научи всички подробности, свързани със следващия обект.

Благодарение на интернет светът действително ставаше свободен.

Най-смайващото нещо след инцидента в Балтимор беше реакцията на сенатор Уилям Бродрик. Те се бяха надявали именно на такава реакция, но не я очакваха след проваленото взривяване на тунела. А днес, след опита на онзи юрист мюсюлманин, всички очакваха приемането на закон, който рязко щеше да усили недоволството на правоверните в САЩ.

Бог да ги благослови.

Нямаше представа дали някой от техните сподвижници не беше помагал на адвоката. Беше наясно, че в страната действат множество клетки, и беше напълно възможно човекът да е бил ангажиран от някоя от тях. Лично той не би избрал точно този адвокат. Той беше твърде възрастен, твърде добре образован, прекалено вписан в американския начин на живот, далеч от представата за усърден мюсюлманин. Може би тяхното ФБР беше право в твърдението си, че човекът просто е превъртял от струпалите се върху главата му неприятности. Но и това не му се струваше особено убедително.

Както и да е. Адвокатът беше подпомогнал тяхната кауза, а и този сенатор им помагаше още повече.

6

Демарко отдавна беше разбрал, че не е лесно да се работи за Джон Махоуни.

В случая председателят можеше просто да се обади във ФБР, да зададе въпросите си за Реза Зариф, след което да им забрани да споменават името му пред представителите на печата. Но това би било прекалено лесно. И директно.

През целия си живот Махоуни не беше правил нищо директно.