Читать «Двойни игри» онлайн - страница 200

Вчера получи две телефонни обаждания. Благодарение на първото той прие поканата, която получи при второто. Първо се обади бившата му съпруга, която му честити рождения ден с цяла седмица закъснение, а после го засипа с благодарности за помощта, която беше оказал на братовчед си Дани. Всичко това можеше да се понесе, но накрая тя изтърси: „Знаеш, че все още те обичам“. Той се въздържа да не тресне слушалката. Остави я леко, почти нежно. А после затвори очи и се помоли на бога да изпрати тази жена на някоя далечна планета.

Беше на път да не вдигне при второто позвъняване, убеден, че Мари отново го търси заради внезапното прекъсване на връзката. Но не беше Мари, а Ели. И първите й думи бяха: „Имам една оферта за теб, момче“.

По план момчето трябваше да проникне в рафинерията в един часа след полунощ. Всички устройства бяха готови, с изключение на едно.

Той щеше да закара момчето на обекта и да го изчака да инсталира устройствата. Щом се озовеше извън оградата на рафинерията, момчето трябваше да му се обади по мобилния телефон и да му докладва за изпълнението на задачата. Той щеше да го благослови и да си тръгне. Искаше да бъде далеч, когато хората започнеха да умират.

Извика го и го накара да пробва жилетката. Беше от онези с многото джобове, които използват любителите на риболова. Опаковката C-4 беше в джоба над сърцето. Той не си беше направил труда да му обясни как точно убива флуороводородната киселина. Просто му спомена, че това е лесно изпаряваща се течност, смъртоносна при вдишване. Така беше най-добре. А когато материалите пристигнаха и той си даде сметка, че бяха достатъчно за едно допълнително устройство, решението бе взето бързо: въпросното устройство ще бъде прикрепено към тялото на момчето. Американците пак щяха да го идентифицират — благодарение на писмата и ДНК пробите, но това беше най-безболезненият начин да умре, убивайки и всички около себе си.

— Готов ли е духът ти за дългото пътуване? — попита той.

— Готов е — кимна момчето.

Какво прекрасно момче, помисли си той, целуна го по челото и прошепна:

— Да се помолим, имаме още малко време.

Еди Колоуски се напи и закъсня за работа. Мамка му! Поканиха го на помен на стар приятел, с когото беше служил заедно във флота. Спомни си, че е на работа едва в полунощ, вече пиян. Все пак си даваше сметка, че трябва да кара по-бавно, за да не го спре някое ченге. Но дори и при сегашната скорост (доста по-висока от разрешената) едва ли щеше да стигне до рафинерията по-рано от един, един и половина. Ако беше на смяна само с Били, закъснението щеше да бъде простено и забравено. Но онзи мормон положително щеше да го изпорти. Защо още не беше напуснал, да го вземат мътните?! Мамка му!

Имам една оферта за теб, момче.

Ели обясни, че богатата й леля заминава на двуседмична ваканция и търси някой, който да й пази разкошната вила на езерото Ери. Самата тя беше приключила с летните занимания в училище и беше свободна. По тази причина, плюс факта, че ще има достъп до моторница за теглене на водни ски, спортен мерцедес и една пълна с ядене и пиене къща, Ели решила да помогне на любимата си леля. Въпросът й беше дали Демарко ще пожелае да се измъкне за няколко дни, за да й прави компания.