Читать «Двойни игри» онлайн - страница 198

Възнамеряваше да накара момчето да напише писмата по обратния път за Кливланд. Там нямаше да имат време за писане. Макар че беше необичайно умно за възрастта си, момчето беше зле с писането. Трябваше му време, за да напише писмата. Трябваше да ги напише лично, със свои думи.

Първото щеше да бъде за майка му. В него щеше да й каже, че много я обича и че тя не трябва да страда за него. Щеше да й обясни, че прави това, за да отмъсти за баща си и защото вярва в Бога и във вечното блаженство, обещано на всеки, който се жертва за него.

Получател на второто писмо щеше да бъде президентът на Съединените щати. В него момчето щеше да повтори, че се жертва в памет на баща си и отмъщава за всички мюсюлмани по света, пострадали от Америка. Щеше да изтъкне, че докато американците подкрепят евреите в Палестина и отказват да признаят правата вяра, те ще продължават да умират. И все повече американци като него ще им помагат да умрат.

Опасявайки се, че писмото до президента ще бъде забавено от подчинените му, той възнамеряваше да изпрати копие от него до офиса на ФБР в Кливланд и още едно до председателя Махоуни.

Преди да напусне Кливланд, той щеше да пусне писмата по пощата.

75

В библиотеката на затвора Бианка Кастро прелистваше вчерашните вестници, търсейки финансови новини. Състоянието на борсата беше средно — нито много добро, нито много лошо. Привършила с проучването си, тя върна вестниците на мястото им и пристъпи към полиците с книги. Искаше да намери някоя книга за инвестиции в недвижими имоти.

Досега не беше проявявала интерес към недвижими имоти. Предпочиташе вложенията в сини чипове и индексни фондове, а съвсем наскоро вложи куп пари в депозитни сертификати с десетгодишен падеж. Парите нямаше да й трябват в близките дни и затова реши да се образова в областта на недвижимите имоти. Интересуваше се и от фючърсни сделки, но и за тях нямаше достатъчно познания. Знаеше, че са изключително рискови, но в замяна на това носят огромни печалби. Но в тази библиотека едва ли имаше литература по въпроса. За разлика от юридическите книги, с които бяха пълни полиците. Те очевидно бяха предназначени за жените, затворени тук, които, макар че едва сричаха, искаха да научат как да формулират поредната си молба за помилване.

Зад гърба й проскърцаха обувки и тя спря да следи заглавията с показалеца си. Към нея се приближаваха две кучки с вид на мексиканки. Бианка не хареса изражението на лицата им, но остана спокойна. Още на четвъртия ден от пребиваването си в затвора тя показа на старите обитателки, че е по-добре да не я закачат. Показа им го по един категоричен начин — грозен, дори брутален.

Двете затворнички спряха на няколко крачки от нея. Пътечката между полиците беше прекалено тясна, за да застанат една до друга, нито пък позволяваше на някоя от тях да мине зад гърба на Бианка. После до слуха й достигна ново проскърцване и тя рязко се обърна. Зад гърба й се появи трета затворничка, също с вид на мексиканка.

— Помниш ли Хорхе Ривера? — попита една от жените.