Читать «Двойни игри» онлайн - страница 190

Той знаеше, че на по-късен етап вестниците щяха да пишат за лошия човек, който бе промил мозъка на едно будно и чувствително момче. Често се питаше дали момчето иска да умре, защото е депресирано от случилото се с баща му и защото съзнава, че никога няма да постигне мечтите си. Не, едва ли. Това момче вярваше. Вярваше дълбоко и истински.

Разговаряше с него и за собствената си смърт. Спомена, че и той ще умре като мъченик — най-вероятно тук, в тази страна, далеч от съпругата и синовете си. Каза му, че очаква с нетърпение този ден, но заповедта на шейх Осама била да отложи влизането си в рая до изпълнението на всички задачи, които му е поставил.

— Завиждам на късмета ти — каза в заключение той.

70

Залавянето на убийцата на Джубал Пю се оказа проста работа.

Най-трудно беше да обяснят на ФБР и на полицаите от Програмата за защита на свидетелите защо Ема, Демарко и четирима бивши командоси се бяха появили в Монтана. В хода на този процес крещяха представителите на ФБР, настояващи за пълна прозрачност, крещеше и Ема, която безцеремонно заяви, че наблюдението на Пю не е углавно престъпление. Измина доста време, преди да насочат вниманието си към извършителката на убийството.

Стан се оказа прав в твърдението си, че е видял убийцата много добре. Благодарение на неговото описание беше изготвен портрет, който самият той определи като изключително точен. Демарко изрази същото мнение в мига, в който видя портрета, но истината беше, че личните му наблюдения бяха ограничени предимно върху хубавия задник на тази жена, а не върху чертите на лицето й. Ако го бяха помолили да опише на полицейския художник задника й, той беше готов да се обзаложи, че описанието му нямаше да отстъпва по нищо на наблюденията на Стан върху лицето й.

Портретът беше разпространен между всички агенти на ФБР, които следяха Линкълн през последните четири месеца. Двама от тях без колебание обявиха, че това е собственичката на кубински ресторант в Маями. Десет дни преди убийството Оливър Линкълн беше посетил въпросния ресторант и беше разговарял дълго с неговата собственичка на чаша калвадос.

Името на жената беше Бианка Тереса Хелена Кастро, но то нямаше никаква роднинска връзка с Фидел. Мис Кастро бе пристигнала в САЩ едва петнайсетгодишна с малък сал, направен от брезент и автомобилни гуми. Майка й била проститутка, която вкарала дъщеря си в древния занаят още на тринайсет. Пред имиграционните власти Бианка признала, че била принудена да прави секс с всички мъже на сала, за да я вземат със себе си. След двегодишен престой в лагер за имигранти в Литъл Рок, щата Арканзас, тя била освободена от някаква жена, представила се като нейна роднина. На практика обаче тя била съдържателка на публичен дом в Джаксънвил, щата Флорида. Между седемнайсет- и деветнайсетгодишната си възраст Бианка била арестувана два пъти за проституция, но до присъда не се стигнало. След това изчезнала от погледа на правоохранителните органи — поне що се отнася до официалните архиви. На двайсет и шест тя поискала лиценз за ресторантьорска дейност. След внимателен преглед на финансовото й състояние ФБР стигнало до заключението, че разходите й са в рамките на това, което печели от ресторанта.