Читать «Двойни игри» онлайн - страница 189

— На този етап Линкълн няма да предприеме абсолютно нищо — отсече след кратък размисъл тя. — Смъртта на Пю прекъсва всякаква връзка между него и терористичните нападения. Освен това той знае, че снимката е фалшива. Разбира се, всеки опитен специалист може да докаже това, но може да направи и обратното — да внуши на съдебните заседатели достатъчно съмнения по въпроса. Точно така. Линкълн ще изчака развоя на събитията. На негово място и аз бих сторила същото. — Замълча за момент, поклати глава и горчиво промълви: — По дяволите!

— А не можем ли да използваме Хол като примамка? — обади се Стан. — Да го подплаши по някакъв начин, а ние да го пипнем, докато стреля, или… Ема, заклевам се, че този път няма да…

— Не! — отсече Ема, изпреварвайки намесата на Демарко. — Нямам намерение да я излагам на повече рискове!

Демарко се обърна към Стан.

— Сигурен ли си, че огледа добре жената с униформата? Искам да кажа, че тя беше с шапка и слънчеви очила, а ти я видя само за няколко секунди.

Не успя да види очите на охранителя, скрити зад слънчевите очила, но ясно усети презрението му.

— Вече казах, че я видях — хладно отвърна Стан. — На слизане от колата беше с лице към мен. Вероятно и ти щеше да я видиш, ако не беше зает да търсиш буболечки в крачолите си. А когато тръгна към офиса, получих възможност да я огледам и в профил. — Замълча за момент, после тихо добави: — Ако тя някога попадне пред погледа ми, моментално ще я позная!

— Добре — кимна Демарко. — Според мен имаме известни шансове, макар и далечни, да свържем тази жена с Линкълн.

— По-точно? — вдигна глава Ема.

— Линкълн задължително е говорил с нея. Три са били начините да осъществят контакт: по телефона, по електронната поща или чрез посредник. Но след ареста на Пю той е обект на постоянно наблюдение от страна на ФБР.

— Аха — рече Ема.

69

Докато пътуваха из страната, която бе наистина красива, богата и много зелена, двамата с момчето често си говореха за саможертвата.

Там, където беше обикалял преди — най-вече в Афганистан, Ирак и Индонезия, — кандидати за мъченици имаше в изобилие. Мъже, жени, момичета и момчета, майки и бащи, съпрузи. Много хора бяха готови да се жертват в името на вярата си. Но тук, в тази страна, не беше така. Дори най-ревностните мюсюлмани имаха задръжки. Онези двамата в Балтимор твърдяха, че са готови на саможертва, но той знаеше, че не е така. Те бяха готови да убиват, но не и да умрат.

Докато това момче вярваше.

Често обсъждаха текстовете от Корана, в които се говореше за мъчениците, отдали живота си в служба на Бога. Момчето ги знаеше наизуст и можеше да ги цитира по всяко време. Особено онези от тях, които обещаваха на мъченика брак с хубаво момиче с „големи красиви очи“. Когато го казваше, момчето се изчервяваше, а той весело се смееше.

Жалко, че това хубаво и умно момче ще загине, без да е докосвало жена.

Но в Корана не пишеше всичко и той се опитваше да обясни на момчето какво още трябва да знае за мъченичеството. То беше достатъчно интелигентно, за да оцени стратегическата ценност на мъчениците като най-мощното оръжие в борбата с неверниците. Момчето се оживяваше по време на разговорите им и отлично разбираше какво е значението на терора, предизвикван от мъчениците — особено в тази страна.