Читать «Двойни игри» онлайн - страница 192

Вследствие на всичко това Бианка Кастро стигна до решението да сътрудничи на ФБР. При условие присъдата й да бъде максимум двайсет години, а след изтичането на десет от тях да има право на помилване. Двайсет години бяха много за убийството на Пю и някакъв индианец. Последното и най-важно за сделката условие гласеше, че властите няма да докоснат спестяванията й и ще й позволят да ги вложи в дългосрочни инвестиции, преди да влезе в затвора. При евентуален отказ тя беше готова да гние в килията до края на дните си, без да им каже нищо.

В момента тя беше на четирийсет и две. След пълното излежаване на присъдата щеше да бъде на шейсет и две, а и не беше изключено да получи помилване, преди да изтече крайният срок. На шейсет и седем майка й не спираше да се вихри, а баба й беше починала на деветдесет и две. Бианка произлизаше от род на дълголетни проститутки. Затова мисълта да бъде стара и бедна й се струваше непоносима. По тази причина беше готова да приеме една двайсетгодишна присъда, но само при условие че запази парите си.

ФБР прие условията на Бианка Кастро и тя им предаде Оливър Линкълн.

71

Но Ник Файн, или по-скоро сенатор Никълъс Файн, им разказа играта.

Той отгатна, че Оливър Линкълн ще бъде арестуван, далеч преди да му щракнат белезниците — още в момента, в който Бианка Кастро го предаде. И в следващия момент свика извънредна пресконференция.

Файн изглеждаше много добре зад катедрата — висок и строен, облечен в безупречен сив костюм, с красиво извити мефистофелски вежди и безупречно подстригана брадичка. Камерите го обичаха не по-малко от репортерките, които го следваха на всяка крачка.

Файн обяви пред новинарските хиени, че току-що се е добрал до „нещо много обезпокоително“. След като заел мястото на покойния Уилям Бродрик в Американския сенат, той решил да провери финансовото състояние на предшественика си и с огромна изненада открил, че в една сметка на Каймановите острови има около осем милиона долара на негово разположение. Самият факт, че парите се намират в офшорна сметка, му се сторил „крайно подозрителен“.

— Но това не е всичко, дами и господа — обяви той. — Само преди два дни открих, че този влог принадлежи на човек на име Оливър Линкълн.

Един от репортерите вдигна ръка и попита:

— По какъв начин разбрахте, че парите са на негово име? Нали хората влагат парите си в чужбина, за да не се разбере, че ги притежават?

— Един американски сенатор все пак трябва да има известни контакти, нали? — усмихна се Файн. — Просто се свързах с президента на съответната банка и му обясних, че много искам да узная името на титуляря на сметката. Не мога да цитирам точно какви думи използвах, но доколкото си спомням, намекнах, че би било грешка да дразни човек като мен… — Репортерите избухнаха в смях, Файн спокойно изчака и добави: — В резултат банката реши да ми сътрудничи.