Читать «Двойни игри» онлайн - страница 185

Да, планът беше прост, но ефикасен: убийците падат един след друг, като плочките на домино. Но и Ема, и Демарко съзнаваха, че изпълнението му няма да е лесно. Никой от тях не изказа на глас това, което мислеше: че животът на Пю е от второстепенно значение, важното беше да заловят човека, който щеше да се опита да го убие. Или вече го бе убил.

Демарко никога не беше участвал във военна операция. Но сега участваше, а генералът беше Ема.

В деня, в който Патси Хол изпрати снимката на Оливър Линкълн, Демарко, Ема и четирима мъже пристигнаха във Виктор, щата Монтана. Четиримата бяха бивши военни, а сега професионални бодигардове — всички до един лични познати на Ема. Техни клиенти обикновено бяха знаменитости, които се страхуваха от фанатизирани обожатели, или богаташи, посещаващи страни, в които отвличането срещу откуп бе всекидневие.

Ема ги представи на Демарко само с малките им имена: Боб, Стан, Хари и Стю. Бяха различни, но едновременно с това си приличаха. Стан и Стю бяха ниски и широкоплещести, с мускули на щангисти. Боб беше висок, мършав и плешив, а Хари нямаше отличителни белези — среден на ръст с обикновено телосложение. Общото между тях бяха очите. Всеки, който надникнеше в тях, щеше да открие, че докато са работили за Чичо Сам, тези мъже са отивали в ада и после са се връщали оттам. И нямаха нищо против да изминат този път още веднъж.

Приятелите на Ема се появиха в пълно снаряжение: с бинокли и очила за нощно виждане, с пистолети със заглушители 22-ри калибър. В допълнение всеки от тях носеше снайперна пушка, радиостанция и бронежилетка. Приличаха на военен отряд, готов на всичко.

Патси Хол заповяда на Пю да предаде на Линкълн да изпрати след две седмици четирите милиона до пощенска кутия в Харисбърг, щата Пенсилвания. На въпроса му защо срокът е цели две седмици, тя отговори, че толкова време ще бъде нужно на Линкълн да събере парите. Не му каза истинската причина: че две седмици са напълно достатъчни на Линкълн, за да планира убийството му. Тя лично щеше да прибере парите. Причините за това бяха две: първо, защото е опитен агент, който работи за правителството, и второ, защото Линкълн не я познаваше. На което, с типичната си доверчивост, Пю попита какво би й попречило да духне с неговия дял, оставяйки го да гние в Монтана. Патси само сви рамене, след което му обясни, че едно негово анонимно обаждане в централата на АБН щеше да бъде достатъчно. С простичкия въпрос как една доста непопулярна служителка на агенцията внезапно бе забогатяла.

После Хол му представи охраната — не лично, а по телефона. Обясни, че командир на екипа ще бъде Стан. Ема правилно беше преценила, че селяндур като Пю трудно щеше да приеме жена да отговаря за сигурността му. Пю остана с впечатлението, че ще бъде охраняван от четирима души, а не от шестима. Демарко и Ема щяха да останат в сянка.