Читать «Двойни игри» онлайн - страница 183

67

Преди половин час Оливър Линкълн се обади на Пю, а в момента седеше на верандата и пиеше шампанско. Не празнуваше нищо, просто обичаше шампанското. Очите му бяха заковани в снимката, която беше получил същата сутрин. На нея той седеше в компанията на Пю в онова заведение в Уинчестър.

Едно от качествата, с които се гордееше, беше способността му да запазва самообладание. Когато нещата се объркваха, Оливър Линкълн не ругаеше, не крещеше, не риташе столове и не преобръщаше маси. Нито пък губеше разсъдъка си (а и чувството си за хумор), независимо от сложността на задачата, от промените в последната минута, от силния натиск, на който го подлагаха властите. Но в момента наистина беше бесен. Това… това искане на Пю му дойде прекалено много.

Недодяланият селяндур съсипваше живота му. Снимката, която бе направил, беше достатъчна, за да го превърне в главен заподозрян в организирането на последните терористични атаки. Добрата новина беше, че оригиналната снимка на Пю не се бе оказала достатъчна, за да го арестуват. Лошата новина беше, че разследването буквално го разнищи. Красивият му дом беше обърнат с главата надолу, хонорарите на адвокатите до момента надхвърляха триста хиляди долара, а непрестанното наблюдение, под което беше поставен, не му позволяваше да започне нов доходен бизнес. Току-що отказа една изключително изгодна оферта от Нигерия — бърза и чиста работа, която трябваше да предреши изхода от предстоящите избори в тази страна.

А сега на хоризонта се появи и Пю, който искаше точно четири милиона и двеста хиляди долара. Тази цифра силно го озадачи, но на практика това беше без значение. Тук в Щатите той разполагаше с далеч по-малки суми. Парите му бяха пръснати в офшорни сметки, но той не можеше да ги използва, тъй като ФБР моментално щеше да го засече и да прояви нов интерес към доходите му. В най-добрия случай ще информират данъчните власти, които ще го тикнат зад решетките за укриване на данъци. Ако трябваше да плати на Пю — нещо, което нямаше никакво намерение да направи — би трябвало да продаде къщата си.

А сега снимката. Фалшива ли беше, или не? На пръв поглед изглеждаше съвсем истинска, но и Кинг Конг изглежда истински, докато сваля двумоторни самолети от небето. Не, няма как да не е фалшива. На нея той не носеше слънчеви очила, макар да беше почти сигурен, че в деня на срещата си с Пю изобщо не ги беше свалял. Би могъл да наеме експерт да я изследва, но в крайна сметка това щеше да му струва много време и пари. Снимката нямаше значение. Джубал Пю трябваше да бъде отстранен.

Просто не можеше да го остави жив, за да виси над главата му като дамоклев меч. Пю трябва да си замине, независимо дали снимката е фалшива и дали имаше или нямаше свидетел. Защото ако ФБР се добереше до реални доказателства за връзката му с терористичните атаки и този негодник свидетелстваше срещу него, това щеше да бъде последният пирон в капака на ковчега му.

Но първо трябваше да се увери, че снимката е фалшива. Ако се потвърдеше, че е истинска, трябваше да се добере до флашпаметта на фотоапарата и да провери дали има други копия. Трябваше да научи и името на сервитьорката, която бе предполагаемата свидетелка. Самият факт, че се нуждаеше от тези неща, означаваше, че Пю сериозно е загазил.