Читать «Двойни игри» онлайн - страница 186

След като в продължение на четири дни непрекъснато бе наблюдавал караваната, Демарко беше на път да полудее от скука. Вратът и ръцете му се покриха с червени плюски, причинени от ухапването на някакви гадинки. Нямаше представа какви са те, но хапеха като бесни. Стан и хората му обаче не показваха никакви признаци на неудобство или досада. Сякаш гадните насекоми изобщо не ги докосваха. Демарко имаше чувството, че ако им заповядат да влязат посред нощ в някое блато, те щяха да нагазят в него без никакво колебание и нямаше да мръднат оттам, докато пиявиците не изсмучат и последната им капка кръв.

Демарко беше в екип със Стан и Хари, които дежуреха от шест сутринта до шест вечерта. Ема предпочете втората смяна в компанията на Боб и Стю, тъй като предполагаше, че убиецът на Пю ще се появи през нощта. Придружаваха Пю и през деня, докато разглобяваше изхвърлени от употреба автомобили. Демарко стигна до заключението, че работата в гробище за коли беше ужасно досадна. Поне така изглеждаше отстрани.

След края на работния ден — някъде около четири следобед — Джубал отиваше в любимия си бар, където пиеше бира в продължение на три часа. После се прибираше в караваната и продължаваше да се налива. По нареждане на Ема, Стан го беше инструктирал да не се отклонява от обичайния си график. Целта й беше да улесни по всякакъв начин действията на убиеца.

По нейни изчисления този човек щеше да наблюдава Пю поне два дни. На третия, най-вероятно през нощта, щеше да проникне в караваната с намерението да изтръгне няколко нокти на нейния обитател. Възможно беше да го изведе на друго място, но това едва ли щеше да стане. Ема и хората от смяната й правеха всичко възможно да открият признаци на външно наблюдение, но засега без успех. Това беше тревожно. Стан и момчетата му бяха твърде опитни, за да изпуснат евентуалния наблюдател, а тя започваше да си мисли, че Оливър Линкълн се е отказал от идеята да премахне Пю.

На по-късен етап призна, че ако не бяха сексисти — включително и тя самата, — нямаше да провалят операцията.

На осмия ден от присъствието си в Монтана Демарко и Стан наблюдаваха склада за скрап от нисък, обрасъл с шубраци хълм. Професионалист до мозъка на костите, Стан непрекъснато оглеждаше околността с бинокъла и на всеки час се свързваше по радиостанцията с Хари и искаше доклад за положението в периметъра, наблюдаван от него. Демарко промърмори, че докато дебнат в тези храсталаци, може да ги ухапе змия. Стан посрещна забележката му с укорителен поглед.

Джубал сваляше огледалата от три току-що докарани коли. Сигурно печели добре от продажбата им, помисли си Демарко. Хората непрекъснато трошат огледалата си на влизане или излизане от гаражите. Преди три месеца самият той бе счупил огледалото на колата си при подобна маневра.

Някъде към единайсет и половина Джубал избърса ръцете си с парцала, който извади от задния джоб на гащеризона си, и тръгна към централния офис да обядва. Десет минути по-късно в склада влезе кола с инициалите на шерифската служба на окръг Равали. Ченгетата със сигурност проверяват редовно подобни места, където често се разглобяват крадени коли, помисли си Демарко и насочи бинокъла си към колата. Жената, която слезе от нея, носеше кафява униформа, островърха шапка в същия цвят и слънчеви очила. От широкия й колан висяха обичайните полицейски атрибути — белезници, радиостанция, шокова палка и пистолет. Ако всичко това беше окачено на колана на някой кльощав тип, той със сигурност щеше да се смъкне до глезените му, помисли си Демарко. Но това ченге имаше закръглени бедра и още по-закръглен задник. Коланът си стоеше на мястото.