Читать «Двойни игри» онлайн - страница 180

— Истината е, че изобщо не ми стигат — въздъхна Патси. — Но ти си прав, че не става въпрос само за пари. Знаеш ли какво стана, след като те заковах? И след като ФБР сключи тази шибана сделка с теб?

— Не.

— Ти отърва затвора, а онзи задник, който ми се води шеф във Вашингтон, директно ме обвини за провала! Представяш ли си? Аз нямам нищо общо със сделката между теб и ФБР, но въпреки това тоя тип реши да си го изкара на мен, тъй като Бюрото обра лаврите. В резултат аз вече не съм старши агент и съм принудена да изпълнявам заповедите на някакъв тъпак, който не притежава дори половината от интелигентността ми. Може би скоро пак ще ме понижат. Затова ти казвам, че не съм щастливата жена, за която ме вземаш, Джубал. От друга страна обаче, вярвам, че два милиона долара отново ще ме направят щастлива, особено ако тези пари излязат от джоба на Оливър Линкълн. Но стига сме говорили за мен. Нека обсъдим твоето положение. Ти живееш тук, в каравана с две помещения…

— Дори не са две — поклати глава Пю.

— Както и да е. Все едно че живееш в буркан. Ами работата ти? Какво означава това сметище за отпадъци, по дяволите? С два милиона долара в джоба спокойно можеш да си купиш нова самоличност и удобна къща, може дори да започнеш отново производството на метамфетамин!

Пю несъзнателно кимна.

— Но как ще измъкнем парите от Линкълн? — попита той.

— За да го тикне в затвора, ФБР се нуждае от доказателства за срещата между вас, нищо повече. В случай че разполагат с нещо конкретно — например с показанията на добросъвестен гражданин или с достоверна снимка на тази среща, те биха могли да използват твоите показания, за да му връчат обвинителния акт. За жалост разполагат само с онази доста неясна любителска фотография и с твоята дума. И двамата знаем колко струва тя. Но я ми кажи как ще реагира ФБР, ако получи ей това? — Хол извади от чантичката си един плик и му го подаде.

Пю отвори плика и се втренчи в снимката, изработена от Ема.

— Откъде се сдоби с това, по дяволите? — учудено попита той.

— Аз я направих — отвърна тя. — По-скоро използвах услугите на един компютърен специалист, който работи в АНС…

— Какво е АНС?

— Агенция за национална сигурност: държавна структура, която шпионира американските граждани.

— Това няма ли да бъде разкрито от всеки експерт, призован от съда?

— Вероятно не — поклати глава Хол. — Човекът, който изготви тази фотография, не предлага моментални снимки в някой супермаркет, а наистина е специалист. Но това няма значение, защото тази снимка няма да бъде показана в съдебна зала. Ще я види само Линкълн.

Пю отново разгледа снимката.

— Тук е без слънчевите си очила — отбеляза той.

— Точно така — кимна Хол. — Така ще бъде идентифициран по-лесно, въпреки брадата.

— Но по време на онази среща той изобщо не си свали очилата — рече Пю.

— Свали ги, разбира се. Но ти не помниш. Едва ли ще си спомни и Линкълн, защото въпросната среща се е състояла преди седем-осем месеца.

— Веднага ще разбере, че става въпрос за фалшификация — въздъхна Пю. — Защото ако снимката е истинска, аз щях да я предам на ФБР още при ареста.