Читать «Двойни игри» онлайн - страница 161

Майката на момчето обаче беше най-сериозният проблем, свързан с изчакването. През първите няколко месеца след смъртта на съпруга си тя беше вцепенена от скръб и почти не обръщаше внимание на сближаването му с момчето. Но през последните седмици започна да излиза от това състояние и отново да проявява интерес към живота на сина си. Когато научи, че е престанал да ходи на училище, тя почти не реагира, но сега нещата започваха да се променят.

Той каза на момчето да я успокои, че си е намерило работа в някаква фабрика, където има и нощни смени. Това не беше необичайно в родината й, а в Америка тя живееше изолирано и не знаеше абсолютно нищо за американските закони. Затова прие обяснението, а той се погрижи да затвърди лъжата, давайки на момчето малки суми пари, които то всяка седмица носеше у дома. Но после майката започна да задава въпроси: къде се намира тази фабрика, какво работи там, има ли перспектива? И най-вече: кой е този мъж, който непрекъснато го търси?

Ако това не се случваше в Америка, а в някоя нормална страна, момчето — мъжът в къщата, щеше да й каже да не му се бърка в работата. Но жените в Америка си въобразяват, че имат право да се бъркат в мъжките работи, особено когато става въпрос за синовете им.

Най-доброто решение беше тази жена да умре, но той се опасяваше, че смъртта й ще засили неприязненото отношение на момчето към собствения му народ.

Налагаше се да помисли за друго решение.

59

За разлика от случая с двамата млади мъже, които направиха неуспешен опит да взривят тунела към пристанището на Балтимор, Джубал Пю проговори и без да бъде подлаган на мъчително безсъние. Дори не се наложи Майрън Кларк да прибегне до помощта на двуметровия си помощник, който да го сплаши. Той просто включи магнетофона и Пю започна да пее. Арестантът беше абсолютно наясно, че за да отърве затвора, трябва да разкаже на Майрън Кларк всичко, което знае.

На първия въпрос — как е бил замесен в терористичните нападения, Пю просто сви рамене.

— Получих писмо по пощата.

Каза го, сякаш писмото е било ваучер за пицария.

— В него пишеше, че ще спечеля два милиона долара, ако помогна на една патриотична кауза. В плика имаше пет бона в брой, срещу които трябваше да приема поканата за среща с автора на писмото. Това привлече вниманието ми.

— Къде се срещна с този патриот? — попита Кларк.

— В едно ресторантче в Уинчестър. Представи се като мистър Джоунс и приказваше доста надуто. Първата му работа беше да назове името на главния ми доставчик на ефедрин — продължи Пю.

— Моля? — вдигна вежди Кларк.

Пю обясни. Човекът, който му доставял ефедрин за производството на метамфетамин, оглавявал мексикански наркокартел и живеел в Мексико Сити. Мистър Джоунс казал, че е работил за въпросния картел и Пю можел да го провери. Достатъчно било да звънне на въпросния човек и да го попита за Джеймс Флинт и за операцията в Гуадалахара. После добавил, че човекът очаквал обаждането му.