Читать «Двойни игри» онлайн - страница 162

— Усетих, че това е едно скрито послание — добави Пю. — Предупреждение, че може да прецака бизнеса с метамфетамина когато пожелае.

— Искаш да кажеш, че Джоунс те е принудил? — попита Кларк.

— Не, предполагам, че не. Просто ми показа, че има с какво да ме притисне.

— А ти свърза ли се с мексиканеца?

— Да. Каза, че познава Джоунс, Флинт, или както му е там името. Бил добър човек, на когото съм можел да се доверя.

— Значи си станал партньор на човек, когото не познаваш, разчитайки на думата на някакъв наркопласьор? — попита Кларк.

— Не. Станах му партньор срещу два милиона долара. — Пю помълча малко и добави: — Освен това се опитах да го проверя. Накарах Ранди да го снима. Докато разговарях с него, Ранди пиеше кафе на бара. Оттам го щракна с моя кодак.

Кларк пропусна да го осведоми, че снимката не струва.

— По-късно Ранди се опита да го проследи — продължи Пю. — Но човекът се оказа опитен и лесно му се изплъзна.

Кларк се въздържа от коментар относно качествата на Джубал и неговия човек Ранди.

— Какво стана после? — попита той.

— Ами каза ми какво иска от мен.

Джоунс очертал плана в съвсем общи линии, уточнявайки, че ще плаща на Пю на части, само за свършена работа. Впечатлен от плана, Пю все пак успял да договори още половин милион.

— Давах си ясна сметка какво ще се случи, ако изпълня желанията на този човек — поясни той. — И затова реших, че трябва да получа още половин милион. В края на краищата поемах всички рискове, нали?

— Да, по всичко личи, че умееш да се пазариш — кимна Кларк. Отвращаваше го тоя тип с вирнат нос, малки очички и набола четина.

След като Пю приел офертата, двамата с Джоунс напуснали ресторанта заедно. На паркинга Джоунс му дал лаптоп с точни указания кога да го включи и с препоръката да го скрие добре, за да не бъде открит при внезапен обиск от някоя агенция като АБН например.

— Очевидно ме вземаше за идиот — презрително изсумтя Пю. — А знаеш ли какво ми каза мръсникът след това?

Кларк поклати глава.

— Каза, че съм направил дяволски правилен ход, като съм приел офертата. Защото при всеки друг отговор съм щял да получа дупка в главата от пушката на снайперист, който през цялото време ме държал на мушка. Достатъчно било Джоунс да си свали шапката. Ей това най-много ме ядоса!

Това била единствената среща между двамата. По-нататъшните комуникации се осъществявали по електронната поща или чрез Джак — доверено лице на Джоунс.

— Кой, по дяволите, е Джак? — попита Кларк.

— Чужденец, който работеше за Джоунс.

— Чужденец ли? От коя страна?

— Не знам. Говореше английски, но с акцент, най-вероятно руски. Личеше, че му е приятно да го наричат Джак. Един ден просто се появи в имението и обясни, че иска да се увери в правилното изпълнение на задачите. Между другото, той се оказа човекът, който трябвало да ме застреля, ако Джоунс си бе свалил шапката на паркинга пред ресторанта. Каза, че това било лесна работа, защото се намирал само на някакви си триста метра оттам.